Дан Браун - Ад

— Нима сте… жив? — промълви Лангдън, вперил поглед в него.

Ферис кимна уморено.

— В общи линии. — Поведението му се беше променило драстично и сега той изглеждаше много по-отпуснат.

— Но аз си помислих… — Лангдън млъкна. — Всъщност… вече не знам какво да мисля.

Ферис му се усмихна съчувствено.

— Днес чухте много лъжи. Реших, че няма да е зле да се извиня. Както вероятно се досещате, не работя за СЗО и не съм ви наемал в Кеймбридж.

Лангдън кимна. Беше толкова уморен, че вече нищо не можеше да го изненада.

— Работите за Ректора.

— Да. Той ме изпрати да осигуря спешна подкрепа за вас и Сиена… и да ви помогна да се измъкнете от екипа на НБР.

— В такъв случай май сте си свършили чудесно работата — каза Лангдън и си спомни как Ферис се беше озовал в баптистерия и го бе убедил, че е от СЗО, след което им бе помогнал да се измъкнат от Флоренция и хората на Сински. — Естествено, не сте доктор.

Мъжът поклати глава.

— Не, но днес играх ролята на доктор. Работата ми беше да помогна на Сиена да поддържа илюзията, за да откриете накъде сочи проекторът. Ректора възнамеряваше да открие творението на Зобрист, за да го защити от Сински.

— Значи сте нямали представа, че е било чума? — попита Лангдън, който все още беше любопитен за странния обрив и вътрешните кръвоизливи на Ферис.

— Разбира се, че нямахме! Когато споменахте чумата, си помислих, че това е просто измислица на Сиена, за да ви мотивира още повече. Затова влязох в ролята. Стигнахме с влака до Венеция… и тогава всичко се промени.

— Как така?

— Ректора видя шантавия видеозапис на Зобрист.

„Естествено“.

— И му е станало ясно, че Зобрист е побъркан.

— Именно. Ректора разбра в какво е замесен Консорциумът и се ужаси. И незабавно поиска да говори с човека, който познаваше най-добре Зобрист — с FS-2080, — за да види дали тя знае какво ç направил той.

— FS-2080 ли?

— Извинете, със Сиена Брукс. Това е кодовото име, което си е избрала за тази операция. Оказва се, че е свързано с трансхуманистите. И Ректора нямаше как да се свърже със Сиена освен чрез мен.

— Телефонното позвъняване във влака — каза Лангдън. — Вашата „болна майка“.

— Не можех да разговарям с Ректора пред вас, така че трябваше да изляза. Той ми каза за видеозаписа и бях ужасен. Надяваше се Сиена също да е била излъгана, но когато му казах, че двамата говорите за чуми и явно нямате намерение да прекратите мисията, той разбра, че Сиена и Зобрист работят заедно. Сиена моментално се превърна в противник. Ректора ми каза да го държа в течение за местоположението ни във Венеция и че изпраща екип, който да я задържи. Хората на агент Брюдер почти я пипнаха в базиликата, но тя успя да избяга.

Лангдън заби поглед в пода. Още виждаше красивите кафяви очи на Сиена, загледани в него малко преди да побегне.

„Ужасно съжалявам, Робърт. За всичко“.

— Много е добра — каза мъжът. — Сигурно не видяхте как ме нападна в базиликата.

— Нападнала ви е?

— Да. Когато се появиха войниците, тъкмо се канех да извикам и да разкрия местоположението на Сиена, но тя явно усети и ме удари в слънчевия сплит.

— Какво?!

— Така и не разбрах откъде ми дойде. Сигурно е било някаква хватка от бойно изкуство. Вече бях насинен там и болката беше ужасна. Трябваха ми пет минути, за да успея да си поема дъх. Сиена ви замъкна на балкона преди някой от очевидците да разбере какво се случи.

Зашеметен, Лангдън си помисли за възрастната италианка, която бе извикала на Сиена „L'hai colpito al petto!“ и се бе тупнала с юмрук в гърдите.

„Не! — беше ѝ отвърнала Сиена. — Сърдечният масаж и изкуственото дишане ще го убият! Вижте гърдите му!“

Докато връщаше мислено лентата, Лангдън осъзна колко бързо беше реагирала Сиена Брукс. И колко хитро бе преиначила думите на възрастната италианка. L'hai colpito al petto не беше съвет да му направи сърдечен масаж… а гневно обвинение: „Удари го в гърдите!“

Покрай целия хаос Лангдън изобщо не беше забелязал.

Ферис му се усмихна измъчено.

— Както може би сте научили, Сиена Брукс има много остър ум.

Лангдън кимна. „Научих“.

— Хората на Сински ме върнаха на „Mendacium“ и ме бинтоваха. Ректора ме помоли да дойда, тъй като съм единственият освен вас, който прекара известно време със Сиена днес.

Лангдън кимна. Обривът на Ферис обаче пак привлече вниманието му.

— А лицето ви? — попита той. — И синината на гърдите. Нали не е…

— Чумата ли? — Ферис се разсмя и поклати глава. — Сигурно вече са ви го казали, но днес играх ролите на двама доктори.