Дан Браун - Ад

— Съжалявам — със заучена усмивка каза консултантът. — Сеньор Венчи не е тук. Може би аз ще мога да ви помогна?

— Джорджо е тук — заяви тя. — Апартаментът му е на горния етаж. Видях да свети. Аз съм негова приятелка. Спешно е.

У тази жена се долавяше някакъв изгарящ плам. „Приятелка?“

— Мога ли да съобщя на Джорджо името ви?

Жената взе листче и надраска няколко букви и цифри.

— Дайте му това — каза и подаде листчето на консултанта. — И ви моля да побързате. Нямам много време.

Консултантът колебливо отнесе бележката горе и я сложи на дългата работна маса, над която се беше навел Джорджо, съсредоточил цялото си внимание върху шевната машина.

— Signore — прошепна той. — Една жена е дошла да се види с вас. Казва, че било спешно.

Без да откъсва поглед от работата си и без да я прекъсва, мъжът протегна ръка, взе бележката и я прочете.

Шевната машина спря.

— Доведете я незабавно — нареди Джорджо и скъса бележката на малки парченца.

82.

С-130 се издигна, зави на югоизток и се понесе с грохот над Адриатическо море. Робърт Лангдън се чувстваше приклещен и същевременно носен по течението — потиснат от липсата на прозорци и объркан от всички въпроси без отговори, които се въртяха в главата му.

„Здравословното ви състояние — беше му казала Сински — е малко по-сложно от драскотината по главата“.

От мисълта какво може да му съобщи сърцето му тупкаше лудо. В момента обаче тя беше заета да обсъжда стратегии за действие с екипа за наблюдение и бързо реагиране, а Брюдер говореше по телефона с правителствени агенции за Сиена Брукс и правеше всичко възможно да я открие.

„Сиена…“

Лангдън още се опитваше да намери логика в твърдението, че тя е замесена във всичко това.

Ректора дойде, седна срещу Лангдън, сплете пръсти под брадичката си и сви устни.

— Доктор Сински ме помоли да ви запозная с… да опитам да ви разясня положението, в което се намираме.

Лангдън се запита какво ли е в състояние да изясни каквото и да било в цялата тази бъркотия.

— Както вече започнах да обяснявам — каза Ректора, — нещата започнаха да се усложняват след като моят агент Вайента ви задържа по-рано от необходимото. Нямахме представа докъде сте стигнали в проучването и какво сте споделили с доктор Сински. Страхувахме се, че ако тя научи местоположението на проекта, който бяхме наети да защитаваме, ще го конфискува или ще го унищожи. Трябваше да го открием преди нея и затова искахме да работите за нас … вместо за Сински. — Замълча за момент, като потупваше брадичката си с пръсти. — За съжаление вече бяхме разкрили картите си… и вие определено ни нямахте доверие.

— Значи вие сте ме простреляли в главата? — гневно попита Лангдън.

— Разработихме план как да ви накараме да ни се доверите.

Лангдън съвсем се обърка.

— Как можете да накарате някого да ви се довери… след като сте го отвлекли и подложили на разпит?

— Професоре, запознат ли сте с групата химически съединения, известни като бензодиазепини?

Лангдън поклати глава.

— Те са вид лекарства, които се използват за лечение на различни състояния, в това число и на посттравматичен стрес. Както може би знаете, когато някой преживее ужасяващо събитие като автомобилна катастрофа или сексуално насилие, спомените за него могат трайно да увредят психиката. Чрез прилагането на бензодиазепини невролозите могат да лекуват посттравматичния стрес преди той да е настъпил, така да се каже.

Лангдън слушаше мълчаливо. Не можеше да разбере накъде бие Ректора.

— Когато се формират нови спомени — продължи дребният мъж, — събитията се съхраняват в краткосрочната памет за около четирийсет и осем часа, след което се прехвърлят в дългосрочната памет. С помощта на нова серия бензодиазепини е възможно краткосрочната памет да бъде опреснена… с което на практика съдържанието ѝ се изтрива, преди спомените да преминат, така да се каже, в дългосрочната памет. Например жертва на насилие, ако приеме бензодиазепини в рамките на няколко часа след събитието, може да заличи завинаги спомените от него и така травмата не става част от психиката ѝ. Единственият недостатък е, че жертвата губи всички спомени за няколко дни от живота си.

Лангдън го зяпна изумено.

— Вие сте ми причинили амнезия!

Ректора въздъхна извинително.

— Боя се, че да. Химически предизвикана амнезия. Напълно безопасна. Но по принцип да, изтриване на краткосрочната ви памет. — Замълча за момент. — Докато бяхте в несвяст, вие бълнувахте нещо за чума. Приписахме го на образите, които сте видели от проектора. Изобщо не си представяхме, че Зобрист е създал истинска чума. — Отново замълча. — Освен това непрекъснато повтаряхте нещо, което ни звучеше като „Варвари. Варвари“.