Дан Браун - Ад

— Е, какво ще кажете? — продължава Зобрист. — Едно последно питие в стаята ми?

Замръзвам. Давам си сметка, че сигурно приличам на животинче, попаднало под светлините на автомобил. Не зная как да го правя!

Очите на Зобрист проблясват топло.

— Нека позная — прошепва той. — Никога не сте били с прочут мъж.

Усещам, че се изчервявам, и се мъча да скрия бурята от емоции — смущение, вълнение, страх.

— Всъщност, честно казано, не ми се е случвало с никакъв мъж — отвръщам.

Зобрист се усмихва и се присламчва по-близо.

— Не зная какво сте чакали, но ви моля да бъда първият ви.

В този момент всички неловки сексуални страхове и скрупули от детството ми изчезват… изпаряват се в снежната нощ.

А след това съм гола в обятията му.

— Отпусни се, Сиена — прошепва той и търпеливите му ръце събуждат в неопитното ми тяло усещания, за чието съществуване не съм и подозирала.

Потънала в блаженство в пашкула на прегръдката му, имам чувството, че всичко на този свят най-сетне е наред, и зная, че животът ми има цел.

Открих Любовта.

И ще я следвам навсякъде.

80.

На палубата на „Mendacium“ Лангдън се вкопчи в тиковия парапет, задържа се на треперещите си крака и се опита да си поеме дъх. Морският въздух бе станал по-студен, а ревът на ниско прелитащите пътнически самолети подсказваше, че наближават летището на Венеция.

„Трябва да ви съобщя някои неща за госпожица Брукс“.

Ректора и Сински стояха до него, мълчаливи и готови да му се притекат на помощ. Даваха му време да дойде на себе си. Онова, което му бяха казали долу, дотолкова го беше объркало и смутило, че Сински го изведе на палубата да подиша чист въздух.

Морският въздух наистина го освежи, но въпреки това Лангдън не усещаше главата си прояснена. Можеше само да гледа празно кипналата диря на кораба, докато се мъчеше да намери поне мъничко логика в онова, което бе чул.

Според Ректора Сиена Брукс и Бертран Зобрист били любовници от години. Активисти в някакво нелегално движение на трансхуманисти. Истинското ѝ име било Фелисити Сиена Брукс, но била известна също и като FS–2080… което било свързано с инициалите ѝ и с годината, в която ще стане столетница.

„Това е абсурдно!“

— Познавах Сиена Брукс по друга линия — каза Ректора на Лангдън. — Имах ѝ доверие. Затова когато тя се обърна към мен миналата година и ме помоли да се срещна с богат потенциален клиент, се съгласих. Въпросният клиент се оказа Бертран Зобрист. Той ме нае да му осигуря убежище, където да може да работи върху своя „шедьовър“. Предположих, че разработва нова технология и не иска тя да му бъде открадната… или че може би провежда някакво важно генетично изследване, което е в разрез с етичните принципи на СЗО… Не задавах въпроси, но, повярвайте ми, никога не съм си представял, че той създава… чума.

Лангдън успя само да кимне отсъстващо… смаяно.

— Зобрист беше фанатичен любител на Данте — продължи Ректора. — И затова избра Флоренция за мястото, където да се скрие. Моята организация му осигури всичко, от което имаше нужда — дискретна лаборатория с жилищни помещения, различни самоличности и сигурни средства за комуникация, както и персонално аташе, което да се грижи за всичко, от сигурността му до купуването на храна и всичко останало. Зобрист никога не използваше свои кредитни карти, не се появяваше на публични места и беше невъзможно да бъде открит. Дори му осигурихме маскировка, други имена и документи, ако иска да пътува и да остане незабелязан. — Замълча за момент. — Което явно е станало, когато е поставил разтворимата торба.

Сински въздъхна, без да прави усилия да скрие раздразнението си.

— СЗО се опитваше да го открие от миналата година, но той сякаш беше изчезнал от лицето на земята.

— Скри се дори от Сиена — каза Ректора.

— Моля? — Лангдън вдигна глава и се изкашля, за да махне бучката в гърлото си. — Нали казахте, че били любовници?

— Да, но той скъсал с нея, когато се укри напълно. Макар че именно Сиена го беше свързала с нас, аз бях сключил договор с него и част от сделката бе, че когато изчезне, ще изчезне за целия свят, в това число и за Сиена. След като се укрил, той ѝ изпратил прощално писмо, в което споделя, че бил много болен, щял да умре след около година и не искал тя да го вижда в такъв вид.

„Зобрист е изоставил Сиена?“

— Сиена се опита да се свърже с мен за информация — каза Ректора. — Но аз не приемах обажданията ѝ. Трябваше да уважа желанието на клиента.