Дан Браун - Ад

— Преди две седмици — продължи Сински — Зобрист влязъл в една банка във Флоренция и анонимно наел сейф. След като излязъл, получихме информация, че новият софтуер за разпознаване на лица на банката е идентифицирал маскирания мъж като Бертран Зобрист. Екипът ми отиде във Флоренция. Седмица по-късно открихме тайната му квартира, която беше изоставена, но вътре намерихме доказателства, че е разработил някакъв силно заразен патоген и го е скрил някъде.

Сински замълча за момент.

— На всяка цена трябваше да го открием. На следващата сутрин, преди изгрев, го забелязахме да върви покрай Арно и незабавно се втурнахме след него. И тогава той се качи на кулата Бадиа и се хвърли от нея.

— Възможно е така или иначе да е смятал да го направи — добави Ректора. — Беше убеден, че не му остава да живее дълго.

— Оказва се — продължи Сински, — че Сиена също го е издирвала. Разбрала по някакъв начин, че сме във Флоренция, и е следила дейността ни с мисълта, че може би ще го открием. За съжаление е видяла с очите си как Зобрист скача. — Сински въздъхна. — Подозирам, че е било много болезнено за нея да гледа как нейният учител и възлюбен лети към смъртта си.

На Лангдън му призля. Едва успяваше да проумее какво му казват. Единственият човек в целия сценарий, на когото имаше доверие, беше Сиена. А сега тези хора твърдяха, че тя не е човекът, за когото се представяше? Не, каквото и да казваха, Лангдън не можеше да повярва, че Сиена би приела желанието на Зобрист да създаде чумата.

Или грешеше?

„Би ли избил половината население на планетата, за да спасиш вида ни от изчезване?“ — беше го попитала Сиена.

Побиха го ледени тръпки.

— След смъртта на Зобрист — обясни Сински — използвах влиянието си, за да принудя банката да отвори сейфа му, в който по ирония намерих писмо, адресирано до мен… заедно с едно странно малко устройство.

— Проекторът — предположи Лангдън.

— Именно. В писмото се казваше, че иска да съм първата, посетила епицентъра, който никой нямало да открие без помощта на неговата „Карта на ада“.

Лангдън си представи променената картина на Ботичели, показвана от малкия проектор.

Ректора добави:

— Зобрист ми беше заръчал да предоставя съдържанието на сейфа на доктор Сински, но след утре сутринта. Когато тя се сдоби с него по-рано, изпаднахме в паника и се задействахме, за да опитаме да си върнем съдържанието в съответствие с волята на клиента ни.

Сински погледна Лангдън.

— Не таях много надежди, че ще успея да разгадая картата навреме, затова се обърнах към вас за помощ. Сега вече спомняте ли си нещо от това?

Лангдън поклати глава.

— Долетяхме дискретно във Флоренция, където вие си уговорихте среща с човек, за когото смятахте, че би могъл да ви помогне.

„Игнацио Бузони“.

— Снощи се срещнахте с него — каза Сински. — И след това изчезнахте. Помислихме си, че ви се е случило нещо.

— И наистина ви се е случило — обади се Ректора. — В усилията си да открием проектора бяхме поставили наш агент, Вайента, да ви проследи от летището. Тя ви изгуби някъде в района на Пиаца дела Синьория. — Той се намръщи. — Това беше огромна грешка. А Вайента беше така нахална да обвини за това една птица.

— Птица?!

— Гукащ гълъб. Според нейната версия тя била на идеална позиция и ви наблюдавала от тъмна ниша, когато минала група туристи. Някакъв гълъб загукал силно от прозореца над главата ѝ, туристите спрели и блокирали Вайента в нишата. Когато успяла да се измъкне на улицата, вас вече ви нямало. — Той поклати отвратено глава. — Както и да е, тя ви изгуби за няколко часа. Накрая откри отново следата ви — и тогава вече сте били с друг мъж.

„С Игнацио — помисли Лангдън. — Излизали сме от Палацо Векио с маската“.

— Проследила ви в посока Пиаца дела Синьория, но вие сте я забелязали и сте решили да се измъкнете, като тръгнете в различни посоки.

„Има логика — помисли си Лангдън. — Игнацио е побягнал с маската и я е скрил в баптистерия, преди да получи инфаркт“.

— Тогава Вайента направи ужасна грешка — каза Ректора.

— Простреляла ме е в главата ли?

— Не, разкрила се е прекалено рано. Задържала ви е за разпит преди да знаете каквото и да било. Трябваше да разберем дали сте дешифрирали картата и дали сте разкрили на доктор Сински онова, което я е интересувало. Вие категорично сте отказали да говорите. Заявили сте, че по-скоро ще умрете.

„Защото съм търсил смъртоносна чума! Сигурно съм си помислил, че сте наемници, опитващи се да се сдобият с биологично оръжие!“