С АКВАЛАНГ ПОД „СВ. СОФИЯ“. Документалистът Юксел Юленсой и неговият екип изследователи водолази откриха наводнени помещения на десетки метри под най-посещаваната от туристи религиозна постройка в Истанбул.
При проучването екипът откри множество архитектурни чудеса, сред които гробове на деца мъченици отпреди 800 години, както и тунели, свързващи „Св. София“ с дворците Топкапъ и Текфур, както и с предполагаеми подземни части на затвора Анемас.
„Смятам, че намиращото се под „Св. София“ е много по-вълнуващо от онова, което виждаме на повърхността“ — заяви Юленсой, докато описваше как е решил да направи филм, след като видял стара снимка на учени, изследващи основите на сградата с лодка, плаваща в голяма частично наводнена зала.
— Явно сте намерили правилната сграда! — възкликна Сински.
— И изглежда, че под нея има огромни съоръжения, някои от които са достъпни и без водолазен костюм… което може да обясни онова, което виждаме на видеото на Зобрист.
Агент Брюдер стоеше зад тях и гледаше екрана на лаптопа.
— Освен това излиза, че каналите под църквата продължават към други места. Ако онази торба се разпадне, преди да я открием, няма да има начин да ограничим разпространяването на съдържанието ѝ.
— Съдържанието… — рече Лангдън. — Имате ли представа какво е то? В смисъл, точна представа? Зная, че става дума за патоген, но…
— Анализирахме записа — каза Брюдер. — Данните показват, че той е наистина биологичен, а не химически… иначе казано, нещо живо. Като се имат предвид малките размери на торбата, вероятно е силно заразен и може да се размножава. Не сме сигурни дали живее във вода като бактерия, или има потенциала да се разпространява във въздуха като вирус, но и двата варианта са възможни.
— Сега събираме данни за температурите на водата в района — каза Сински. — Опитваме се да преценим какви видове зарази могат да се разпространяват в тези подземия, но Зобрист беше изключително талантлив и лесно би могъл да създаде нещо с уникални характеристики. Освен това подозирам, че той не случайно е избрал точно това място.
Брюдер кимна примирено и бързо сподели мнението си за необичайния механизъм на разпространение. Оказваше се съвсем прост и в същото време гениален. Като бе разположил контейнера под земята и във вода, Зобрист беше създал изключително стабилна среда за инкубация — постоянна температура на водата, липса на слънчева светлина, кинетичен буфер и пълно отсъствие на външни влияния. А като бе избрал материал с подходяща трайност, бе оставил заразата да съзрее, преди да бъде освободена.
„Дори самият той никога да не се върне на това място“.
Внезапното раздрусване при кацането върна Лангдън в настоящето. Пилотите задействаха спирачките, насочиха се към един отдалечен хангар и големият самолет най-сетне спря.
Лангдън очакваше да бъдат посрещнати от цяла армия служители на СЗО в защитни костюми и се учуди, когато видя, че ги чака само голям бял микробус с яркочервен кръст.
„Червеният кръст? — помисли Лангдън, а после се сети, че този кръст е емблема не само на тази организация. — Швейцарското посолство“.
Разкопча колана си и отиде при Сински.
— Къде са другите? Къде е екипът от СЗО? Къде са турските власти? Или всички вече са при „Света София“?
— Всъщност решихме да не съобщаваме на местните власти — отвърна Сински. — Най-добрият екип на ЕЦПКБ вече е с нас и е за предпочитане операцията засега да остане в тайна, за да не всяваме паника.
До тях Брюдер и хората му затваряха големи брезентови чували с всевъзможна защитна екипировка — костюми, дихателни маски и електронно оборудване за засичане на опасни вещества.
Брюдер нарами чувала си и дойде при тях.
— Готови сме. Влизаме в сградата, намираме гроба на Дандоло, ослушваме се за вода според стихотворението и след това аз и хората ми ще преценим ситуацията и ще решим дали да се обърнем към властите за помощ.
Лангдън вече виждаше проблеми в плана.
— „Света София“ затваря вечер, така че без съдействието на местните власти няма как да се влезе в нея.
— Ще се оправим — каза Сински. — Имаме човек в швейцарското посолство, който се е свързал с куратора на музея и е помолил за частна ВИП обиколка веднага щом пристигнем. Кураторът се е съгласил.
Лангдън едва не се изсмя.
— ВИП обиколка за директора на Световната здравна организация ли? С цяла армия войници, носещи защитни костюми? Нали се сещате, че това ще накара доста хора да повдигнат учудено вежди.
Читать дальше