Дан Браун - Ад

„Света София“.

Не сграда… а по-скоро планина.

Лъщящият под дъжда колосален силует на „Света София“ приличаше на град сам по себе си. Централният купол, невъзможно широк и сребристосив, сякаш лягаше върху море от други куполни постройки, натрупани около него. Четири високи минарета, всяко с по един балкон и сребристосив връх, се издигаха от ъглите на сградата, толкова далеч от централния купол, че трудно можеше да се определи, че са част от един комплекс.

Сински и Брюдер, които до този момент вървяха съсредоточено и бързо, спряха и се загледаха нагоре — умовете им се мъчеха да възприемат огромните размери на извисяващата се пред тях сграда.

— Леле! — възкликна Брюдер. — Нима ще трябва да претърсваме… това?

86.

„Аз съм пленник“ — осъзна Ректора, докато крачеше в салона на С-130. Беше се съгласил да дойде в Истанбул и да помогне на Сински да се справи с тази криза преди нещата да излязат напълно от контрол.

Ясно си даваше сметка, че сътрудничеството със Сински може да му помогне да смекчи негативните последици от необмисленото му въвличане в кризата. „А сега Сински ме държи под стража“.

Веднага щом самолетът спря в правителствения хангар на летище „Ататюрк“, Сински и хората ѝ слязоха и директорката на СЗО нареди Ректора и неколцината му сътрудници от Консорциума да останат в самолета.

Ректора се беше опитал да излезе да подиша чист въздух, но бе спрян от пилотите, които му напомниха, че доктор Сински е наредила всички да останат вътре.

„Лошо“ — помисли си Ректора и седна. Започваше да осъзнава колко несигурно е бъдещето му.

Отдавна бе свикнал да е кукловодът, върховната сила, дърпаща конците. И ето че цялата тази власт внезапно му беше отнета.

„Зобрист, Сиена, Сински“.

Всички те не играеха по свирката му… и дори го манипулираха.

Сега, затворен в странната летяща килия на СЗО, Ректора започна да се пита дали късметът му не е свършил… дали сегашната ситуация не е някакво кармично възмездие за един безчестен живот.

„Аз си изкарвам хляба с лъжи.

Аз съм доставчик на дезинформация“.

Макар да не беше единственият на този свят, който продаваше лъжи, Ректора се беше утвърдил като най-голямата риба в езерото. По-дребните бяха съвсем друга порода и Ректора изобщо не се занимаваше с тях.

Достъпни онлайн компании с имена от рода на „Алиби Къмпани“ и „Алиби Нетуърк“ правеха състояния по цял свят, осигурявайки възможност на неверни семейни половинки да кръшкат и да не ги хванат. Като обещаваха да „спрат времето“ за момент, така че клиентите им да се измъкнат от съпруг, съпруга или деца, тези организации бяха майстори в създаването на илюзии — бутафорни бизнес срещи, бутафорни докторски прегледи, дори бутафорни сватби, включващи изфабрикувани покани, самолетни билети, хотелски формуляри и дори специални телефони за контакт, които звъняха в колцентровете на „Алиби Къмпани“ и опитни професионалисти се представяха за търсените рецепционисти, доктори и т.н.

Ректора обаче никога не си беше губил времето с подобни дребни номера. Той се занимаваше единствено с мащабни измами и предлагаше услугите си на онези, които можеха да си позволят да плащат милиони долари, за да получат най-доброто обслужване.

Правителства.

Големи корпорации.

От време на време по някой свръхбогаташ.

За да постигнат целите си, тези клиенти се ползваха от всички активи, персонал, опит и въображение на Консорциума. Най-важното обаче бе, че им се гарантираше възможност за опровержение — уверението, че измамата, скалъпена в техен интерес, никога не може да бъде проследена до тях.

Независимо дали се опитваха да разклатят някоя борса, да оправдаят война, да спечелят избори или да подлъжат терористи да излязат от скривалищата си, световните брокери на власт разчитаха на мащабни схеми за дезинформация за оформяне на начина, по който обществото приемаше нещата.

Винаги е било така.

През шейсетте руснаците бяха изградили цяла фалшива шпионска мрежа, пускаща години наред неверни сведения, прихващани от англичаните. През 1947 г. американските ВВС бяха изфабрикували сложна измама с НЛО, за да отклонят вниманието от катастрофа със секретен самолет край Розуел, Ню Мексико. А сравнително неотдавна светът беше подведен да си мисли, че в Ирак има оръжия за масово поразяване.

В продължение на почти три десетилетия Ректора беше помагал на могъщи хора да защитават, задържат и увеличават могъществото си. Макар да бе изключително внимателен, когато приемаше предложена работа, Ректора винаги се беше страхувал, че един ден ще направи грешка.