Дан Браун - Ад

Лангдън се усмихна търпеливо.

— Si, sono io**. Възможно ли е да поговоря с Еторе?

— Si, si! — Екскурзоводката даде знак на групата да изчака за момент и забързано се отдалечи.

Лангдън и кураторът Еторе Вио бяха участвали в кратък научнопопулярен филм за базиликата и оттогава поддържаха връзка.

— Еторе е написал книга за тази базилика — обясни Лангдън на Сиена. — Всъщност не една, а няколко.

Сиена все така изглеждаше странно изнервена от Ферис, който остана при нея, докато Лангдън водеше групата към западния прозорец, от който можеха да се видят конете. Когато стигнаха, мускулестите задници на жребците се очертаха като силуети срещу следобедното слънце. Туристите на балкона можеха да се порадват на по-близък контакт с конете, както и на чудесна панорама към площада.

— Ето ги! — възкликна Сиена и тръгна към вратата, от която се излизаше на балкона.

— Не точно — обади се Лангдън. — Конете на балкона всъщност са просто копия. Истинските се пазят вътре за по-сигурно.

Поведе Сиена и Ферис по един коридор към добре осветена ниша, където други четири коня сякаш препускаха в тръс към тях, излизайки от тухлените арки.

Лангдън посочи с възхищение статуите.

— Това са оригиналите.

Всеки път, когато ги виждаше отблизо, Лангдън се възхищаваше на изработката и особено на детайлите на мускулатурата им. Впечатлението само се засилваше от златистозеления окис, който ги покриваше изцяло. Винаги когато виждаше четирите коня в чудесно състояние въпреки бурното им минало, Лангдън си напомняше колко е важно да се запазват великите произведения на изкуството.

— Хамутите им — каза Сиена и посочи декоративните ремъци около шиите. — Значи са били добавени? За да скрият разрезите?

Лангдън беше разказал на Сиена и Ферис за странната подробност с „отрязаните глави“, прочетена в уебсайта на ARCA.

— Така се оказва — отвърна той и пристъпи към таблото до статуите.

— Роберто! — извика дружелюбен глас зад тях. — Обиждаш ме!

Лангдън се обърна и видя Еторе Вио, жизнерадостен белокос мъж със син костюм и с очила на верижка, да си пробива път през тълпата.

— Как смееш да дойдеш във Венеция и да не ми се обадиш?

Лангдън се усмихна и стисна ръката му.

— Обичам да те изненадвам, Еторе. Добре изглеждаш. Това са мои приятели, доктор Брукс и доктор Ферис.

Еторе ги поздрави, отстъпи назад и огледа Лангдън критично.

— Пътуваш с доктори, а? Да не си болен? И какво е това облекло? Да не си решил да ставаш италианец?

— Нито едното, нито другото — засмя се Лангдън. — Дойдох за малко информация относно конете.

Еторе се заинтригува.

— Нима за великия професор са останали неизвестни неща?

Лангдън се разсмя.

— Искам да науча за отрязването на главите им по време на кръстоносния поход, за да бъдат транспортирани тук.

Еторе Вио го погледна така, сякаш Лангдън току-що се беше поинтересувал как са хемороидите на английската кралица.

— За бога, Робърт — прошепна той. — За това не се говори. Ако искаш да видиш отрязани глави, мога да ти покажа прочутата обезглавена Карманьола или…

— Еторе, искам да знам кой дож е отрязал главите им.

— Не е имало такова нещо — отсече Еторе. — Разбира се, чувал съм преданията, но никъде в историческите извори не се споменава, че някой дож е извършил…

— Еторе, моля те — прекъсна го Лангдън. — За кой дож става дума според преданията?

Еторе си сложи очилата и го погледна.

— Ами, според преданията , любимите ни коне били пренесени тук от най-хитроумния и коварен дож.

— Коварен ли?

— Да. Онзи, който подмамил всички да вземат участие в похода. — Той погледна Лангдън с очакване. — Дожът, който взел държавни пари, за да отплава за Египет… но вместо това обърнал корабите и разграбил Константинопол.

„Наистина си е коварство“ — помисли Лангдън.

— И как се казва той?

Еторе се намръщи.

— Робърт, мислех си, че си специалист по световна история.

— Да, но светът е голям, а историята дълга. Не бих отказал малко помощ.

— Добре тогава, последно подсказване.

Лангдън понечи да протестира, но усети, че само ще си изгуби времето.

— Въпросният дож живял почти сто години — каза Еторе. — Същинско чудо за онези времена. Суеверните приписвали дълголетието му на смелостта му да спаси костите на света Лучия от Константинопол и да ги донесе във Венеция. Света Лучия изгубила очите си при…

— Извадил костите на сляпата! — изтърси Сиена и погледна Лангдън, през чиято глава бе минала същата мисъл.