Дан Браун - Ад

Зобрист млъкна и думата „звездите“ отекна за момент в пещерата. След това той съвсем спокойно докосна камерата и спря записа.

Екранът потъмня.

— Това място под земята — каза Ректора, докато изключваше монитора. — Не можем да го разпознаем. Вие можете ли?

Сински поклати глава. „Никога не съм виждала подобно място“. Помисли си за Робърт Лангдън, като се питаше дали има някакъв напредък в разшифроването на следите, оставени от Зобрист.

— Ако мислите, че ще ви бъде от помощ — рече Ректора, — предполагам, че зная към кого се обръща Зобрист. — Замълча за момент. — Към лице с кодово име FS–2080.

Сински подскочи.

— FS–2080 ли?! — И погледна смаяно Ректора.

Той изглеждаше не по-малко смаян.

— Това говори ли ви нещо?

Сински кимна. Не можеше да повярва на ушите си.

— Определено ми говори.

Сърцето ѝ биеше бясно. FS–2080. Макар да не знаеше самоличността на лицето, за нея нямаше никакви съмнения какво представлява това означение. СЗО следеше подобни кодови имена от години.

— Движението на трансхуманистите — каза тя. — Запознат ли сте с него?

Ректора поклати глава.

— Най-просто казано — обясни Сински, — трансхуманизмът е философия, според която човечеството трябва да използва всички налични технологии, за да направи вида ни по-силен. Оцеляване на най-приспособените.

Ректора сви безразлично рамене.

— Общо взето — продължи тя, — движението на трансхуманистите е съставено от отговорни индивиди, етично ангажирани учени, футуристи и визионери, но както в много други движения, съществува и малка, но войнствена фракция, според която движението не действа достатъчно бързо. Това са апокалиптични мислители, които вярват, че краят наближава и че някой трябва да предприеме драстични мерки, за да спаси бъдещето на вида ни.

— И предполагам, че Бертран Зобрист е бил един от тези хора — рече Ректора.

— Определено — каза Сински. — Той беше един от водачите на движението. Освен че беше невероятно интелигентен, той бе не по-малко харизматичен. Автор на апокалиптични статии, положили началото на цял култ от ревностни привърженици на трансхуманизма. Много от фанатичните му последователи използват кодови имена със сходна структура — две букви и четирицифрен номер, като DG–2064, BA-2105 или онова, което споменахте вие преди малко.

— FS–2080.

Сински кимна.

— Това може да е единствено кодово име на трансхуманист.

— Буквите и цифрите имат ли някакво значение?

Сински посочи компютъра.

— Пуснете браузъра си. Ще ви покажа.

Ректора се поколеба, но отиде при компютъра и пусна търсачката.

— Потърсете FM-2030 — каза Сински, докато заставаше зад него.

Ректора попълни полето за търсене и на екрана се изписаха хиляди уебстраници.

— Щракнете върху която и да е от тях — каза Сински.

Ректора щракна върху първата в списъка и се озова в страница от Уикипедия, на която имаше снимка на красив иранец на име Ферейдун М. Есфандиари, описан като писател, философ, футурист и прогностик от движението на трансхуманистите. Роден през 1930 г., той се сочеше като човекът, запознал широката публика с философията на трансхуманистите, а също така предвидил оплождането ин витро, генното инженерство и глобализацията на човешката цивилизация.

Според Уикипедия най-дръзкото твърдение на Есфандиари било, че новите технологии ще му позволят да доживее до сто години, което беше рядкост за неговото поколение. За да покаже увереността си в технологиите на бъдещето, Ферейдун М. Есфандиари променил името си на FM-2030 — код, създаден чрез комбиниране на първите букви от името и презимето и годината, в която ще навърши сто години. Уви, на седемдесетгодишна възраст той починал от рак на панкреаса и така и не постигнал целта си, но ревностните трансхуманисти все още изразяваха почитта си към FM-2030, като възприемаха техниката му за обозначаване.

След като прочете статията, Ректора стана, отиде до прозореца и се загледа безизразно в морето.

— И тъй — прошепна най-сетне той, сякаш мислеше на глас. — Значи любовта на Бертран Зобрист, FS–2080, е от онези… трансхуманисти .

— Без никакво съмнение — отвърна Сински. — Съжалявам, че не зная кой точно е FS–2080, но…

— Точно това исках да кажа — прекъсна я Ректора, все така загледан в морето. — Аз зная. Зная много добре.

74.

„Сякаш и самият въздух е от злато“.

През живота си Робърт Лангдън беше влизал в не една великолепна катедрала, но атмосферата на Киеза д'Оро винаги му се беше струвала наистина уникална. От векове имаше поверие, че е достатъчно само да вдишаш въздуха на „Сан Марко“, за да станеш по-богат. Твърдението трябваше да се разбира не само метафорично, но и буквално.