Дан Браун - Ад

Едно от най-прочутите съкровища на „Сан Марко“ се намираше под златния лъв — четири огромни медни жребеца, които в момента блестяха на следобедното слънце.

Конете на Сан Марко.

Сякаш готови всеки момент да скочат на площада, четирите безценни жребеца, подобно на много други съкровища във Венеция, бяха заграбени от Константинопол по време на кръстоносните походи. Друго заграбено произведение на изкуството можеше да се види под конете, на югозападния ъгъл на църквата — пурпурна порфирна резба, известна като „Тетрарсите“. Статуята беше известна с липсващия крак, който бил отчупен по време на ограбването на Константинопол в началото на тринайсети век. Като по чудо, през 60-те години на миналия век кракът бил открит при разкопки в Истанбул. Венеция отправила молба да получи липсващата част от статуята, но турските власти отговорили съвсем просто: вие откраднахте статуята, ние ще си задържим крака.

— Господине, купува? — обади се женски глас, който накара Лангдън да погледне надолу.

Пълна циганка държеше висок прът, на който висяха всевъзможни венециански маски. Повечето бяха в популярния volto intero стил — стилизирани бели маски, покриващи цялото лице, които често били носени от жените по време на карнавала. Колекцията съдържаше и няколко закачливи полумаски коломбина, баути с триъгълни брадички и морети без каишки за закрепване. Въпреки изобилието от цветове вниманието на Лангдън беше грабнато от сивкавочерната маска на върха на пръта: заплашителните ѝ мъртви очи сякаш се взираха надолу към него над дълъг, подобен на клюн нос.

„Чумният лечител“. Лангдън извърна поглед. Нямаше нужда да му се припомня какво прави във Венеция.

— Купува? — повтори циганката.

Лангдън се усмихна измъчено и поклати глава.

— Sono molto bene, ma no, grazie*.

Докато жената се отдалечаваше, погледът на Лангдън не се откъсваше от зловещата маска, която се поклащаше над тълпата. Професорът въздъхна тежко и вдигна очи към четирите медни коня на балкона на втория етаж.

И в този миг го осени.

Изведнъж отделните елементи започнаха да се събират стремително — конете на „Сан Марко“, венецианските маски и заграбените от Константинопол съкровища.

— Боже мой — прошепна той. — Това е!

* Много са хубави, но не, благодаря (ит.) — Б. пр.

72.

Робърт Лангдън се вцепени.

„Конете на „Сан Марко!““

Четирите великолепни коня с техните царствени шии и хамути бяха събудили внезапен и неочакван спомен и сега Лангдън осъзнаваше, че той съдържа в себе си обяснението на основен елемент от загадъчното стихотворение върху по-смъртната маска на Данте.

Веднъж Лангдън беше присъствал на сватбен прием на знаменитости в историческата Рънимийд Фарм в Ню Хампшър, дома на Кентъки Дерби. Като част от пищното събитие гостите бяха забавлявани и от прочутата конска трупа „Зад маската“ — зашеметяващ спектакъл, при който ездачите се появяваха в ослепителни венециански костюми с лица, скрити зад volto intero маски. Черните като въглени фризийски коне бяха най-големите, които бе виждал. Същински колоси, тези изумителни животни се носеха с грохот из полето — играещи под кожата мощни мускули, пискюли на копитата и еднометрови гриви, развети зад дългите грациозни шии.

Красотата на тези животни така силно впечатли Лангдън, че когато се прибра, той направи проучване в интернет и откри, че те били любимите бойни коне на средновековните владетели и че сравнително неотдавна породата била спасена от изчезване. Известна като Equus robustus, породата дължеше модерното си наименование на родината си Фризланд, холандската провинция, в която се е родил великолепният график М. К. Ешер.

Проучванията на Лангдън показаха, че мощните тела на ранните фризийски коне имат връзка с естетиката на Конете на „Сан Марко“ във Венеция. Според уебсайта Конете на „Сан Марко“ били толкова красиви, че се превърнали в „най-често крадените произведения на изкуството в историята“.

Лангдън винаги бе вярвал, че тази съмнителна чест принадлежи на олтара от Гент, и това го накара да направи справка с уебсайта на ARCA, за да потвърди теорията си. Асоциацията за проучване на престъпленията срещу изкуството нямаше ясна класация, но предлагаше сбита история на перипетиите на скулптурите като мишена за грабителите през вековете.

Четирите медни коня били излети през четвърти век от неизвестен гръцки скулптор от остров Хиос. Останали на острова, докато Теодосий II не ги отмъкнал в Константинопол, за да ги изложи на Хиподрума. По време на Четвъртия кръстоносен поход, когато западните рицари разграбили столицата на Византия, венецианският дож настоял четирите безценни статуи да бъдат закарани по море до Венеция — почти невъзможно начинание заради размера и тежестта им. Конете пристигнали във Венеция през 1254 г. и били монтирани пред фасадата на катедралата „Сан Марко“.