Дан Браун - Ад

Еторе я изгледа странно.

— Предполагам, че може да се каже и така.

Ферис изведнъж пребледня, сякаш още не можеше да си поеме дъх от дългото пресичане на площада и катеренето по стълбите.

— Би трябвало да добавя също — рече Еторе, — че дожът обичал толкова много света Лучия, защото самият той бил сляп. На деветдесетгодишна възраст той застанал на същия този площад, неспособен да види каквото и да било, и призовал за кръстоносен поход.

— Знам кой е — каза Лангдън.

— Е, надявам се да е така! — с усмивка отвърна Еторе.

Тъй като паметта му беше по-подходяща за образи, отколкото за извадени извън контекста идеи, откровението на Лангдън беше дошло във формата на произведение на изкуството — прочута илюстрация на Гюстав Доре, изобразяваща съсухрен сляп дож, вдигнал високо ръце и говорещ на събралата се тълпа да тръгне на кръстоносен поход. Заглавието на илюстрацията се появи ясно в съзнанието му: „Дандоло призовава за кръстоносен поход“.

— Енрико Дандоло — заяви Лангдън. — Дожът, който живял вечно.

— Finalmente!*** — отвърна Еторе. — Боя се, че годините се отразяват на паметта ти, приятелю.

— И не само на нея. Той тук ли е погребан?

— Дандоло ли? — Еторе поклати глава. — Не, не тук.

— А къде? — намеси се Сиена. — В Двореца на дожите ли?

Еторе свали очилата си и се замисли.

— Момент. Има толкова много дожи, че не се сещам…

Преди да успее да завърши, една уплашена екскурзоводка дотича, отведе го настрани и му зашепна нещо. Еторе замръзна, на лицето му се изписа тревога и той веднага забърза към парапета, за да надникне надолу. След малко се обърна към Лангдън.

— Сега се връщам — извика и изчезна без нито дума повече.

Озадачен, Лангдън отиде до парапета и също погледна надолу.

„Какво става?“

Отначало не видя нищо, само разхождащи се туристи. След малко обаче осъзна, че много от посетителите се взират в една и съща посока, към главния вход, откъдето току-що бяха влезли облечени в черно войници, които в момента се разгръщаха и блокираха всички изходи.

„Войниците в черно“. Лангдън се вкопчи в парапета.

— Робърт! — извика Сиена зад него.

Лангдън не откъсна поглед от войниците. „Как са успели да ни открият?!“

— Робърт — още по-настоятелно повика тя. — Нещо става! Помогни ми!

Лангдън се обърна, объркан от вика ѝ за помощ.

„Къде изчезна тя?“

В следващия миг видя и нея, и Ферис. Сиена беше коленичила над доктор Ферис, който беше изпаднал в конвулсии, притиснал ръце към гърдите си.

* Да, разбира се, но… (ит.) — Б. пр.

** Да, аз съм (ит.) — Б. пр.

*** Най-после! (ит.) — Б. пр.

75.

Мисля, че е инфаркт! — извика Сиена.

Лангдън забърза към доктор Ферис, който лежеше проснат на пода. Човекът неуспешно се опитваше да си поеме дъх.

„Какво му става?!“ Всичко му се стоварваше на главата едновременно. Покрай появата на войниците и мятащия се на пода Ферис Лангдън се чувстваше като парализиран, не знаеше какво да прави.

Сиена охлаби вратовръзката на Ферис и разкопча горните копчета на ризата му, за да може да диша. Но когато ризата се разтвори, се дръпна с вик, закри устата си с ръка и залитна назад, без да откъсва поглед от голите му гърди.

Лангдън също видя.

Кожата по тялото на Ферис беше изгубила цвета си. На гръдната кост имаше зловещо синкавочерно петно с големината на грейпфрут. Ферис изглеждаше така, сякаш е бил улучен в гърдите от гюле.

— Това е вътрешен кръвоизлив — каза Сиена и погледна с потрес Лангдън. — Нищо чудно, че цял ден му беше трудно да диша.

Ферис завъртя глава. Опита се да каже нещо, но успя само да изхрипти. Наоколо започнаха да се събират туристи и Лангдън усещаше, че в скоро време ще настъпи пълен хаос.

— Войниците са долу — предупреди той Сиена. — Не знам как са ни открили.

Изненадата и страхът на лицето ѝ бързо се смениха с гняв и Сиена изгледа Ферис кръвнишки.

— Лъгал си ни, нали?

Ферис отново се опита да заговори, но едва успя да издаде някакъв нечленоразделен звук. Сиена бързо претърси джобовете му и извади портфейла и телефона му. Прибра телефона в джоба си и застана над Ферис като обвинител по време на съдебен процес.

В този момент някаква възрастна италианка си проби път през тълпата и викна на Сиена.

— L'hai colpito al petto!* — И се удари с юмрук в гърдите.

— No! — озъби ѝ се Сиена. — Сърдечният масаж и изкуственото дишане ще го убият! Вижте гърдите му! — Обърна се към Лангдън. — Робърт, трябва да се махаме оттук. Веднага.

Лангдън погледна Ферис, който го гледаше отчаяно и умолително, сякаш искаше да му съобщи нещо.