net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Попитай го за снимката.

Тя се закова на място при забележката му.

— Моля?

Никога не беше виждала Кийт толкова сериозен:

— Питай го за снимката, която е взел от Дрейк.

Двайсет и седма глава

Клейтън

Клейтън прецени по изражението на Бет, че е успял да привлече вниманието ѝ, но не беше сигурен дали тя разбира какви са последиците.

— Той има твоя снимка — продължи, — която е показвал в билярдната зала веднага след пристигането си в града. Тони е бил там онази вечер и я е видял. Всъщност ми звънна веднага, понеже историята на този тип му се сторила странна, но аз не погледнах сериозно. Миналата седмица обаче Тони дойде да ми каже, че е познал Тиболт, когато го видял да свири на пиано в църквата.

Бет просто го гледаше.

— Не знам дали Дрейк му я е дал, или той я е взел от Дрейк, но само това ми се струва логично. И двамата са служили в морската пехота, а според Тони снимката била по-старичка, отпреди няколко години. — Той се поколеба, преди да продължи: — Знам, че след като признах как съм се държал с другите, ще решиш, че се опитвам да прогоня и него, но няма да говоря с Тиболт. Мисля обаче, че ти трябва да го направиш, и ти го казвам не като твой бивш съпруг, а като полицай.

Бет искаше да се махне, но просто нямаше сили помръдне.

— Замисли се: имал е твоя снимка и само заради нея е тръгнал пеша от другия край на страната. Не знам защо, но мога да предположа. Бил е обсебен от теб, макар още да не сте се познавали, както някои хора се вманиачават по филмови звезди. И какво прави Тиболт? Намира те, обаче не му е достатъчно само да те гледа отдалеч или да се запознае с теб. Вместо това той става част от живота ти, Бет. Така постъпват маниакалните преследвачи. — Кийт говореше спокойно и професионално, което само задълбочи още повече ужаса, плъзнал по вените на Бет.

— Съдейки по изражението ти, за теб това явно е новина. Чудиш се дали казвам истината, или лъжа, и знам, че не съм безукорен. Но те умолявам, Бет — попитай го за свое собствено добро. Мога да присъствам, ако искаш, мога и да изпратя друг полицай, ако предпочиташ. Или извикай приятелка, Мелъди например. Искам само да разбереш колко сериозна е тази история. Колко странна и… зловеща. Положението е опасно и настойчиво те приканвам да го проумееш.

Устните му бяха плътно стиснати, когато остави папката на съседния чин.

— Ето ти малко обща информация за Логан Тиболт. Нямах време да се ровя дълбоко и мога здравата да загазя, че ти показвам това, но понеже не знам какво още ти е наговорил… — Кийт замълча и отново вдигна поглед към нея. — Помисли над думите ми. И внимавай, ясно?

Двайсет и осма глава

Бет

Тя не виждаше почти нищо през предното стъкло, но този път не заради дъжда, а понеже не успяваше се съсредоточи. След като Кийт си тръгна, Бет запримигва объркано, вперила поглед в папката, мъчейки се да проумее какво ѝ наговори бившият ѝ съпруг.

Логан имаше снимката на Дрейк… Логан бил обсебен от нея… Логан решил да я издири… Логан я намерил.

Бет дишаше трудно и едва успя да отиде в кабинета на директора и да му каже, че се налага да се прибере у дома. Той хвърли само един поглед към лицето ѝ и се съгласи да я освободи, дори предложи да поеме класа ѝ следобед. Бет му каза, че баба ѝ ще прибере Бен след часовете.

Докато караше към къщи, мислите ѝ се лутаха из калейдоскопа от образи, звуци и миризми. Опита да се убеди, че Кийт лъже, търсеше някакво рационално обяснение на новината, която ѝ беше съобщил. Имаше такава вероятност, още повече, че вече я беше лъгал неведнъж… но пък сега изглеждаше толкова сериозен. По-скоро делови, отколкото лично ангажиран, освен това ѝ съобщи нещо, което лесно може да се провери. Знаеше, че тя ще попита Логан… всъщност той дори настоя Бет да направи точно това, следователно…

Бет стисна здраво волана, обзета от неистова нужда да поговори с Логан. Той щеше да изясни тази бъркотия. Трябваше да съумее да я изясни.

Пътят вече беше залят с вода от реката, но потънала в тревогите си, Бет го осъзна едва когато навлезе в нея. Тя рязко се наклони напред, когато колата почти спря. Край нея течеше река и Бет се уплаши, че двигателят ще блокира, но колата продължи да се носи още по-надълбоко, докато накрая се добра до една плитчина.

Когато стигна до къщата, Бет не беше сигурна какво точно изпитва. Чувстваше се гневна, предадена и манипулирана, а в следващия момент се опитваше да убеди сама себе си, че това не може да е вярно, че Кийт отново я е излъгал.