net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Както ти казах, дойдох да се извиня.

— За какво?

— За слуховете, които си чула. Не бях напълно искрен с теб.

Бет скръсти ръце:

— С други думи, излъгал си ме.

— Да.

— Излъгал си ме право в очите.

— Да.

— За какво?

— Ти ме попита дали съм прогонил някои от мъжете, с които си излизала преди. Не мисля, че съм ги прогонил, но наистина разговарях с някои от тях.

— Разговарял си с тях?

— Да.

Тя направи всичко по силите си да овладее гнева си.

— И какво? Съжаляваш, че си го направил или че ме излъга?

— И двете. Съжалявам и че го направих, и че те излъгах. Не биваше да постъпвам така. — Той замълча. — Знам, че след развода отношенията ни не са идеални, знам също, че според теб бракът с мен е бил грешка. За това си права. Не бяхме подходящи партньори, приемам го. Но двамата имаме прекрасен син, което, признавам, се дължи много повече на теб, отколкото на мен. Може и да не ме мислиш за най-добрия баща на света, обаче нито веднъж не съм съжалявал, че имам Бен или че той живее с теб през повечето време. Той е чудесно дете и ти си го възпитала невероятно добре.

Бет не знаеше какво да каже. Кийт продължи:

— Но въпреки това се притеснявам, винаги съм се притеснявал. Вече ти обясних, че се притеснявам какви хора ще влязат в живота на Бен, какви ще са познатите и приятелите му, дори хората, с които ти го срещаш. Знам, че не е честно и че според теб това вероятно е намеса в личния ти живот, но просто съм такъв. И, честно казано, се съмнявам, че ще се променя.

— Искаш да кажеш, че вечно ще ме следиш, така ли?

— Не — побърза да възрази той. — Повече няма да го правя. Просто ти обяснявах защо изобщо се случи. Повярвай ми, не съм заплашвал онези мъже. Само поговорих с тях. Обясних им колко много означава синът ми за мен и че да бъда негов баща е най-важното нещо в живота ми. Може невинаги да си съгласна с начина, по който се отнасям с Бен, но ако се върнеш няколко години назад, ще видиш, че невинаги е било така. Той обичаше да идва при мен. А сега не обича. Аз обаче не съм се променил, той се е променил. Не в отрицателен смисъл — нормално е да порасне и всичко останало. Може би трябва да приема факта, че Бен вече не е малко дете.

Бет не каза нищо. Кийт се взря в нея и си пое дълбоко въздух.

— Освен това казах на онези мъже, че не искам да бъдеш наранена. Съзнавам, че наглед съм малко обсебващ, но не съм. Постъпих по-скоро братски, както би постъпил Дрейк. Просто исках да ги предупредя да се отнасят към теб с нужното уважение. Само толкова — сви рамене той. — Не знам, може би някои от онези мъже са изтълкували думите ми превратно, понеже съм полицай и заради фамилното ми име, но аз какво да направя! Повярвай ми, последното, което искам, е да си нещастна. Може и да не се получи помежду ни, но ти си майката на сина ми и винаги ще си останеш такава. — Кийт сведе поглед и запристъпва неловко от крак на крак. — Имаш всички основания да ми се сърдиш, сгреших.

— Да, така е. — Бет остана на мястото си със скръстени ръце.

— Както ти казах, съжалявам и те уверявам, че повече няма да се случва.

Ти не отговори веднага.

— Добре, дано да държиш на думата си.

Той се усмихна почти съкрушено:

— Ще опитам.

— Това ли беше? — попита тя и се зае да вади още пуфове от килера.

— Всъщност исках да поговорим и за Логан Тиболт. Има нещо, което трябва да научиш за него.

Тя вдигна ръце, за да го спре:

— Изобщо не започвай.

Кийт обаче не се отказа. Вместо това пристъпи напред, мачкайки с ръце периферията на шапката си.

— Няма да говоря с него, освен ако ти не поискаш. Да сме наясно по въпроса. Повярвай ми, Бет. Сериозно! Нямаше да съм тук, ако не беше вярно. Дойдох, защото съм загрижен за теб.

Бет направо се смая от наглостта му.

— Наистина ли искаш да ти повярвам, че си искрено загрижен за мен, след като току-що призна, че ме шпионираш от години? И че ти си провалил шансовете ми да започна връзка?

— Изобщо не е свързано с това.

— Чакай да позная… мислиш, че той взема наркотици, нали?

— Нямам представа. Но трябва да те предупредя, че той не е искрен с теб.

— Нямаш ни най-малка представа дали е искрен с мен. А сега си върви. Не искам да разговарям с теб и не искам да те слушам…

— Тогава сама го попитай — прекъсна я Клейтън. — Попитай го дали не е дошъл в Хамптън, за да те намери.

— Край на разговора — заяви Бет и тръгна към вратата. — Излизам и да знаеш, че ако ме докоснеш, ще се разпищя.

Тя мина покрай него и тъкмо щеше да прекрачи прага, когато Кийт въздъхна шумно и рече: