net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Никълъс Спаркс

Талисманът

По време на мисия Логан Тиболт намира снимка на младо момиче, заровена в пустинните пясъци на Ирак. След като оцелява в много опасни ситуации, негов приятел го убеждава, че тази фотография му носи късмет.

Мисията на Логан приключва и той се завръща у дома. Но красивата жена от снимката се появява дори в сънищата му и той решава да я открие.

Когато среща Елизабет, Логан е поразен от силното привличане, което изпитва към нея. След един провален брак младата жена сама отглежда сина си и преодолява драмите, сполетели семейството ѝ. Силна, но уязвима, Елизабет очарова Логан и пленява сърцето му. Изненадан от внезапно породилите се чувства, той решава да запази историята за талисмана в тайна. По ирония на съдбата точно тази тайна може да преобърне неговия късмет и да му отнеме обичта на мечтаната жена.

Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. «Талисманът» е незабравим роман за силата на съдбата, която ни отвежда към истинската любов. Неговата екранизация ще се появи в киносалоните през април 2012 г.

Никълъс Спаркс е автор на «Нощи в Роданте», «С дъх на канела» «Последна песен» «Един ден, един живот» и «Завой на пътя».

На Джейми Рааб и на Денис Далримпъл. Година, която ще помня и година, която искам да забравя.

Сърцето ми е с вас!

За силата на съдбата, която ни отвежда към истинската любов…

Първа глава

Клейтън и Тиболт

Заместник-шериф Кийт Клейтън не ги беше чул да приближават и изобщо не му хареса как изглеждат отблизо, също както и когато ги видя за пръв път. Включително кучето. Той не си падаше по немски овчарки, а тази тук стоеше съвсем тихо и му напомняше на Пантера — полицейското куче на заместник-шериф Кени Мур, което при команда тутакси впиваше зъби в слабините на някой заподозрян. Клейтън смяташе Мур за идиот, но той бе най-близкият му колега в участъка, а и умееше така да разказва за стисналата нечии слабини кучешка паст, че Клейтън се превиваше от смях. На Кени определено би му харесала групичката нудистки, на които Кийт се беше натъкнал, след като забеляза две колежанки да се пекат край реката в цялата си телесна прелест. Броени минути по-късно, тъкмо направи няколко снимки с дигиталния си фотоапарат, и зад една хортензия изникна трето момиче. Клейтън побърза да скрие фотоапарата в храстите, излезе иззад дървото и след малко застана лице в лице с момичето.

— Така, какво имаме тук? — провлачено попита той, опитвайки се да я постави в отбранителна позиция.

Подразни се, че са го спипали, не остана доволен и от баналната си реплика. Обикновено беше по-ловък. Много по-ловък. За щастие момичето беше твърде смутено, за да забележи каквото и да било, и едва не падна, отстъпвайки назад. Измърмори нещо в отговор и се помъчи да се прикрие с ръце. Все едно гледаш как някой играе сам туистър 1. Клейтън дори не отмести поглед, само се усмихна, преструвайки се, че не обръща внимание на тялото ѝ, все едно ежедневно се натъква на голи жени в гората. Явно тя изобщо не подозираше за фотоапарата.

— Спокойно, спокойно. Какво става? — попита той.

Знаеше много добре какво става. Случваше се по няколко пъти всяко лято, но най-вече през август: колежанки от Чапъл Хил или от държавния университет на Северна Каролина тръгнали към брега за един последен дълъг уикенд на Изумрудения остров, често се отклоняваха по стария път на дървосекачите, който лъкатушеше на бабуни през гората и стигаше до острия завой на притока Суон Крийк към река Саут. Там имаше каменист плаж, предпочитано място от нудистите — как и защо Клейтън нямаше представа, обаче често се отбиваше с надеждата да извади късмет. Преди две седмици попадна на шест хубавелки, но днес бяха само три, а двете, изтегнати на хавлиите, вече се пресягаха към дрехите си. Едната беше малко пълничка, обаче другите две — включително брюнетката пред него — имаха фигури, които биха подлудили всяко колежанче. Всеки заместник-шериф също.

— Не очаквахме да има хора! Мислехме, че няма проблем.

Изражението ѝ беше толкова невинно, че той си помисли: «Татенцето сигурно много ще се гордее, ако знаеше какви ги върши неговото момиченце?». Запита се какво ли би отговорила тя и се развесели, обаче все пак трябваше да каже нещо официално, понеже беше с униформа. Пък и не желаеше да насилва късмета си — ако се разчуеше, че шерифите патрулират насам, край с колежанките, а той дори не искаше да си го помисли.