net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Разбира се, загубата се отрази тежко на Бен. Макар че той рядко говореше за това открито, Бет знаеше, че в известен смисъл синът ѝ обвинява себе си. Понякога все още сънуваше кошмари, в които зовеше ту Кийт, ту Логан. Когато майка му го събуждаше, той винаги ѝ разказваше един и същи сън — как се мята в реката и всеки момент ще потъне, когато вижда Зевс да се приближава към него. Насън обаче Бен посягаше към опашката и установяваше, че не може да я хване. Посягаше отново и отново и все не успяваше, докато най-накрая разбираше, че Зевс вече няма опашка и че самият той сякаш се наблюдава отдалеч как се мята и бавно потъва във водата.

Когато пристигна на гробището, Бет спря на обичайното си място. Носеше две вази с цветя. Най-напред, както правеше винаги, когато идваше тук, отиде на гроба на Дрейк и мълчаливо почете паметта му, преди да изскубне няколко бурена около надгробната плоча и да постави цветята.

После отиде на другия гроб. Беше запазила за него по-големия букет — беше рожденият му ден и тя искаше да го почете.

Зевс тичаше напред-назад, душеше и изучаваше околността както обикновено. Бен се мъкнеше подире му, както правеше още откакто кучето се беше появило при тях. Хлапето го обичаше и преди, но след като Зевс го измъкна от реката, двамата станаха неразделни. Животното явно разбираше какво е направило — или поне само това обяснение хрумваше на Бет, — и в съзнанието на кучето двамата с Бен вече бяха неразделно свързани. Нощем той спеше в коридора пред стаята на момчето. Когато ходеше до тоалетна нощем, Бет често заварваше Зевс да бди над съня на своя любим другар до леглото му.

Загубата беше сложна и двамата с Бен се бореха с нейните последици. Понякога Бет мислеше, че паметта им предизвиква хаос в скръбта, понеже въпреки героизма, белязал изпитанието им, спомените невинаги бяха добри. Но след като всичко приключи, тя щеше да си спомня за Кийт Клейтън единствено с признателност. Елизабет никога нямаше да забрави как той я носеше почти на ръце, след като беше паднала. Нито че всъщност беше загинал, докато се опитваше да спаси сина им.

Това имаше значение. Имаше огромно значение и въпреки недостатъците му тя предпочиташе да го помни така. За доброто на Бен се надяваше той също да си го спомня по този начин, без чувство за вина и с абсолютната увереност, че Кийт го е обичал, каквато до този момент му бе липсвала.

Що се отнася до нея, Логан щеше да я очаква у дома. Предложи да я придружи до гробището, но Бет усети, че всъщност не му се искаше. Бяха почивни дни и той предпочиташе да се скита сам, да поправя разни неща, да работи по новата къщичка на дървото, която майстореше за Бен в задния двор. По-късно смятаха да украсяват елхата. Тя привикна с неговия ритъм и с настроенията му, разпознаваше безмълвните сигнали, които ѝ съобщаваха кой е той. Добър или лош, със силните и със слабите си страни, той беше неин завинаги.

Докато спираше на алеята, Елизабет видя Логан да слиза по стълбите от къщата и му махна.

Тя също беше негова завинаги, колкото и да бе несъвършена. Това е положението — беше си такава, каквато е.

Сякаш прочел мислите ѝ, Логан се запъти към нея с разтворени обятия.

Край

Сканиране, разпознаване и корекция: Еми, 2012

1 Игра, при която участниците трябва да поставят ръцете и стъпалата си върху различно оцветени точки на игралното поле, без да докосват с лакът или коляно земята. — Б.пр.

2 Цилиндър (понякога въртящ се) с три спираловидно разположени ивици: бяла, синя и червена, използван още от средновековието като знак за бръснарница. — Б.пр.

3 Един от главните герои в популярния американски анимационен сериал „Семейство Симпсън“. — Б.пр.

4 Франк и Джо Харди са детективите аматьори, главни герои на юношеската криминална поредица, чийто създател е Едуард Стейтмайър, а текстовете на книгите в действителност са написани от различни анонимни автори под колективния псевдоним Франклин Диксън. — Б.пр.