net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Докато той гневно прекосяваше дневната, тя усети, че нещо в нея се пречупва и на негово място се настанява страхът. Никога не го беше виждала такъв, затова отстъпи назад покрай шкафовете. Кийт я изненада, като спря на прага на кухнята. Усмихна се, но изражението му беше отнесено — гротескна и безумна карикатура на истинската му физиономия.

— Извинявай, че нахълтах така — каза с пресилена учтивост, — обаче трябва да поговорим.

— Какво търсиш тук? Не може да влизаш така…

— Вечеря приготвяш, а? — отбеляза той. — Помня как и на мен ми приготвяше вечери.

— Махай се, Кийт — дрезгаво нареди Бет.

— Никъде няма да ходя — заяви той, вперил поглед в нея, като че ли не разбираше какво му казва Бет, и ѝ даде знак да седне на стола. — Защо не седнеш?

— Не ми се сяда — прошепна тя, ненавиждайки се, задето гласът ѝ звучи толкова уплашено. — Искам да си вървиш.

— Няма да стане — заяви той. Усмихна се отново, но този опит не беше по-добър от предишния. Погледът му беше неузнаваемо празен. Елизабет усети, че сърцето ѝ започва ускорено да бие.

— Дай ми една бира, ако обичаш — поиска той. — Имах тежък ден в службата, ако ме разбираш.

Тя преглътна, не смееше да отмести поглед.

— Нямам бира.

Той кимна, погледна към кухнята и отново прикова погледа си върху нея. Посочи:

— Виждам една до печката. Трябва да има и още. Нещо против да проверя в хладилника?

Без да изчака отговора ѝ, отиде до хладилника, отвори го и се пресегна към долния рафт. Извади една бутилка.

— Май грешиш, а? — Отпи голяма глътка и ѝ намигна.

Тя се постара да запази спокойствие.

— Какво искаш, Кийт?

— А, нали знаеш, исках само да си побъбрим. Да проверя дали нямаш да ми казваш нещо.

— За какво? — попита тя със свито сърце.

— За Телбод — отговори той.

— Не разбирам какво говориш — каза Бет, пренебрегвайки подигравката му.

Той отпи още една глътка от бирата си и шумно преглътна.

— Докато карах насам, знаех, че ще ми отговориш така — почти небрежно подметна Кийт. — Обаче те познавам по-добре, отколкото си мислиш. — Размаха бутилката към нея и продължи: — Преди време не бях сигурен дали изобщо те познавам, но през последните няколко години това се промени. Отглеждането на едно дете сплотява съпрузите, не мислиш ли?

Бет не отговори.

— Затова съм тук, знаеш ли. Заради Бен. Защото искам най-доброто за него, а в момента не съм сигурен, че си способна да разсъждаваш ясно за това. — Той пристъпи към нея и отново отпи голяма глътка бира. Бутилката вече беше почти празна. Клейтън изтри уста с опакото на дланта си и продължи: — Виж, знам, че отношенията помежду ни невинаги са били идеални, а това не е добре за Бен. Той трябва да знае, че ние още се разбираме, че сме близки приятели. Не мислиш ли, че за него би било полезен урок да разбере, че макар родителите му да са разведени, могат да останат приятели?

Никак не ѝ харесваше този несвързан монолог, но се страхуваше да го прекъсне. Този Кийт Клейтън беше различен… опасен.

— Според мен е важно — продължи той и пристъпи още малко към нея. — Всъщност не се сещам за нищо по-важно.

— Не се приближавай — предупреди го тя.

— Няма да стане — скастри я той. — Ти не разсъждаваш ясно през последните няколко дни.

Кийт продължи да се приближава, а Бет се плъзна още по-назад по шкафовете, като се стараеше да остане с лице към него.

— Не се приближавай. Предупреждавам те!

Той обаче не спря, вперил празния си поглед в нея.

— Разбираш ли какво имам предвид? Държиш се така, все едно ще те нараня, а аз никога не бих те наранил. Би трябвало вече да си го научила.

— Ти си луд!

— Не, не съм. Може и да съм малко ядосан, но не съм луд. — Когато отново се усмихна, погледът му вече не беше празен и стомахът ѝ се сви. Той продължи: — Знаеш ли, че въпреки всичко, на което ме подложи, все още мисля, че си красива?

На Бет не ѝ допаднаха думите му. Ама никак. Вече беше стигнала до ъгъла и нямаше накъде да отстъпва повече.

— Просто престани! Бен е горе, а баба ще се върне всеки момент…

— Искам само една целувка, какво толкова!

Май не го беше чула добре!

— Целувка ли? — повтори Бет.

— Засега. Само целувка. За доброто старо време. После си тръгвам. Веднага се махам. Обещавам ти.

— Няма да те целуна — отвърна тя слисана.

Той вече беше застанал точно пред нея.

— Напротив. А по-късно ще направиш и други неща. Но засега ми стига и една целувка.

Бет изви гръб в опита да не го доближава.