net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Замълча и я погледна в очите:

— Но дори след всичко това продължавах да не вярвам. За разлика от Виктор, който вярваше непоклатимо в такива неща, а аз му се подигравах, че го приема толкова сериозно. Аз обаче не вярвах, поне не съзнателно. — Стисна ръце и гласът му зазвуча по-тихо: — По време на последния ни уикенд заедно Виктор ми каза, че съм длъжник на жената от снимката, понеже съм оцелял благодарение на нея, и че не ѝ ли се отплатя, равновесието е нарушено. Заяви, че съдбата ми вещае да я открия. Няколко минути по-късно Виктор беше мъртъв, но аз се отървах невредим. Но дори тогава не му повярвах. После обаче той започна да ми се привижда.

Запъвайки се, той ѝ разказа за срещите си с призрака на Виктор, но избягваше погледа ѝ, понеже се опасяваше, че ще прочете в очите ѝ неверие. Накрая поклати глава и въздъхна.

— Останалото е, както ти го разказах. Бях същинска развалина, затова поех на път. Да, тръгнах да те търся, но не понеже бях обсебен от теб. Не защото те обичах или исках и ти да ме обикнеш. Направих го, понеже Виктор каза, че това е моята съдба, а аз продължавах да виждам призрака му. Когато пристигнах тук, не знаех какво да очаквам. Постепенно, както пътувах, започнах да възприемам случващото се като предизвикателство — дали ще те намеря, колко време ще отнеме. А когато най-сетне пристигнах в кучкарника и видях табелата, че търсите работник, реших, че това е начин да ти се отплатя. Стори ми се правилно да кандидатствам за работата. Точно както усетих, че е редно да дам снимката на Бен, когато двамата ходихме в къщичката на дървото. Обаче не бях сигурен, че ще успея да обясня тези неща, колкото и да се опитвам.

— Дал си снимката на Бен, за да го предпазва — повтори Елизабет.

— Звучи налудничаво, нали?

Тя се замисли, после каза:

— Защо не ми разказа още от самото начало?

— Трябваше — призна той. — Само че носех тази снимка със себе си пет години и не исках да се разделям с нея, преди да узная какво е предназначението ѝ.

— А сега вече разбираш ли го?

Той се наведе и потупа Зевс по главата, преди да ѝ отговори. Погледна я право в очите и каза:

— Не съм сигурен. Мога да кажа само, че случилото се между нас — всичко, което преживяхме, — не започна с намирането на снимката. Започна, когато влязох в кучкарника. Тогава ти стана действителна за мен и колкото повече те опознавах, толкова по-реален се чувствах самият аз. По-щастлив и жив, както не съм се чувствал от много отдавна. Сякаш ни е писано да сме заедно.

— Сякаш съм твоята съдба? — изви вежда тя.

— Не… не така. Това няма нищо общо със снимката, с пътуването ми или с нещо, казано от Виктор. Не познавах човек като теб и със сигурност няма да срещна такъв в бъдеще. Обичам те, Елизабет… нещо повече, харесвам те. Обожавам да бъдем заедно.

Тя го изгледа изпитателно с неразгадаемо изражение. Когато заговори, гласът ѝ прозвуча делово:

— Съзнаваш, че тази история е доста откачена и те кара да изглеждаш като смахнат маниак, нали?

— Знам — кимна Тиболт. — Повярвай ми, изглеждам откачалка и в собствените си очи.

— Какво ще направиш, ако те помоля да напуснеш Хамптън и повече никога да не ме търсиш?

— Ще си тръгна и повече няма да чуеш за мен.

Думите му увиснаха във въздуха, натежали от смисъл. Тя се размърда на канапето и се извърна с престорена неприязън, преди отново да се обърне към него:

— И няма дори да ми се обадиш? След всичко, което сме преживели заедно? Не мога да повярвам.

Изпита облекчение, когато разбра, че тя се шегува. Въздъхна и едва сега осъзна, че е стоял с притаен дъх, и се ухили широко:

— Ако трябва, за да не ме мислиш за откачалка.

— Това е жалко. Един истински мъж трябва поне да се обади.

Той се премести по-близо до нея на канапето.

— Ще го имам предвид.

— Нали разбираш, че няма да може да разказваш тази история, ако възнамеряваш да живееш тук?

Той се приближи още повече.

— Ще го преживея.

— И ако очакваш повишение на заплатата само защото излизаш с внучката на шефа, забрави.

— Ще се справя.

— Не знам как. Дори нямаш кола.

Той вече се беше преместил съвсем близо до нея и когато тя се извърна, косата ѝ се плъзна по рамото му. Той се наведе и я целуна по шията.

— Ще измисля нещо — прошепна и притисна устни към нейните.

Дълго се целуваха на канапето. Когато той най-сетне я отнесе в спалнята и се любиха, телата им се движеха в съвършена хармония, сякаш се сляха в едно. Любиха се страстно, гневно и опрощаващо, нежно и болезнено, каквито бяха чувствата им. След това Тиболт се излегна на една страна, загледан в Елизабет. Плъзна пръст по бузата ѝ и тя го целуна.