net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Тиболт пъхна в раницата си малкото провизии, които имаше у дома. Вятърът духаше на силни пориви и все още валеше силно, но той беше вървял и в по-сурово време. Въпреки това не можеше да събере сили да излезе от вратата.

Пътуването насам беше едно, но да си тръгне — нещо съвсем друго. Беше се променил. Замина от Колорадо по-самотен, отколкото се бе чувствал някога, а тук животът му беше пълен и цялостен. Поне до вчера.

Зевс най-сетне се настани в ъгъла. Почти през целия ден крачеше неспокойно, понеже Тиболт не го беше извеждал на разходка. Всеки път, когато Тиболт станеше да си налее чаша вода, кучето също скачаше, нетърпеливо да излезе навън.

Беше ранен следобед, но заради облачното и дъждовно небе изглеждаше по-тъмно. Бурята продължаваше да фучи край къщата, но Логан усещаше, че това са последните яростни издихания. Подобно на уловена риба, която се мята на пристана, бурята нямаше да си отиде тихо и кротко.

Логан се стараеше да не мисли за случилото се или как би могъл да го избегне — нямаше смисъл. Беше оплескал нещата, а миналото не можеш да промениш. Винаги се беше старал да живее, без да се замисля над неща, които не може да промени, но този път беше различно. Не беше сигурен, че ще успее да го преодолее.

В същото време не можеше да се отърси от усещането, че не всичко е приключило, че нещо е останало недовършено. Нима просто му липсваше завършек? Не, беше нещо повече. Опитът му като военен го беше научил да се доверява на инстинктите си, макар да не беше сигурен кой е техният източник. Беше сигурен, че трябва да напусне Хамптън, дори и само за да бъде възможно най-далеч от Кийт Клейтън — не си правеше илюзията, че той ще прости и ще забрави, — но въпреки това просто не можеше да се накара да прекрачи прага.

Клейтън беше в центъра на събитията. Клейтън — а също Бен и Елизабет — бяха причината за пристигането на Логан. Просто не можеше да измисли защо и какво трябва да направи.

В ъгъла Зевс скочи на крака и се запъти към вратата. Тиболт се извърна към него, когато чу някой да тропа на вратата. Неволно се напрегна, но когато Зевс надникна през прозорчето, радостно замаха с опашка.

Тиболт отвори и се озова лице в лице с Елизабет. Застина. За миг двамата просто се взираха един в друг.

— Здравей, Логан.

— Здравей, Елизабет.

Колеблива усмивка, мигновена, сякаш несъществуваща, озари лицето ѝ. Дали пък не му се беше привидяло?

— Може ли да вляза?

Той отстъпи встрани, взирайки се в нея, докато тя сваляше дъждобрана си и лъскавата ѝ руса коса се разпиля. Подаде му несигурно дрехата и Тиболт я пое. Закачи я на куката на вратата и се обърна към нея.

— Радвам се, че дойде — каза.

Тя кимна. Зевс подуши ръката ѝ и тя го погали зад ушите, след което отново насочи цялото си внимание към Тиболт.

— Може ли да поговорим? — попита.

— Щом искаш.

Покани я с жест на канапето и тя приседна в единия край, а той се настани в другия.

— Защо си дал снимката на Бен? — поде Елизабет направо.

Тиболт впери поглед в стената, чудейки се как да ѝ обясни, без да влоши нещата още повече. Откъде да започне?

— Кажи ми простичко, с няколко думи — предложи тя, усетила причината за мълчанието му. — Да започнем така.

Той разтърка челото си с ръка, въздъхна и я погледна.

— Понеже исках да го предпазя.

— Да го предпазиш ли?

— Когато ходихме в къщичката на дървото. Бурята беше разклатила всичко, включително моста. Той не бива да ходи повече там — къщичката всеки момент може да се срути.

Тя го гледаше сериозно и без да мига.

— Защо не я задържа ти?

— Понеже усетих, че на него му трябва повече, отколкото на мен.

— Понеже ще го предпази.

Тиболт кимна:

— Да.

Тя се размърда на канапето, преди отново да се обърне към него:

— Значи искрено вярваш в онова, което ми каза? Че снимката е талисман?

Зевс се приближи до Тиболт и легна в нозете му.

— Може би — отговори той.

Тя се приведе напред:

— Защо не ми разкажеш цялата история?

Тиболт облегна лакти върху коленете си и колебливо започна да ѝ разказва цялата сага, свързана със снимката. Започна от игрите на покер в Кувейт, после до обстрела с РПГ, след който беше изгубил съзнание, и стигна до престрелката във Фалуджа. Подробно ѝ описа атентатите с коли-бомби и самоубийствените нападения, от които беше оцелял в Рамади, включително онова, при което според Виктор снимката спасила и двамата. Разказа ѝ за реакцията на другите морски пехотинци и за последиците от тяхното недоверие.