net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Предната вечер Бет отиде до града, за да купи няколко литра мляко и още неща от първа необходимост, но пътуването се оказа безполезно. Навсякъде беше затворено и единствените други превозни средства, които срещна на пътя, бяха комуналните камионетки и джиповете на шерифството. Половината град беше останал без електричество, но тяхната къща засега не беше засегната. Хубавата новина беше, че според прогнозите по телевизията и по радиото последният пристъп на бурята щеше да премине днес и утре водата може би щеше да започне да спада.

Бет седеше на люлката на верандата, а баба ѝ и Бен играеха на карти на кухненската маса. Само в тази игра бяха равни съперници, но поне Бен не скучаеше. По-късно Бет щеше да го пусне да поцапа из локвите в предния двор, докато тя наглежда кучетата. Може би трябваше да се откаже от всякакви опити да го пази сух и да му даде да облече банския си — когато по-рано сутринта беше ходила да нахрани кучетата, дъждобранът ѝ се оказа напълно безполезен.

Заслушана в равномерното трополене на дъжда по покрива, Бет се замисли за Дрейк. За хиляден път ѝ се прииска да можеше да поговори с него и се запита какво ли би казал той за снимката. Дали и той вярваше в нейната сила? Брат ѝ не беше много суеверен, но сърцето ѝ се свиваше всеки път, когато си припомнеше необяснимата му паника след загубата на снимката.

Баба му имаше право. Бет не знаеше какво е преживял Дрейк там, не знаеше какво е преживял и Логан. Колкото и да се стараеше да бъде осведомена, войната си оставаше някак нереална. На какъв ли стрес бяха подложени тези момчета, които се опитваха да оцелеят на хиляди километри от дома, навлекли бронежилетки и живеещи сред хора, които говорят на непознат за тях език? Невъзможно ли беше да повярва, че човек би се вкопчил в нещо, което вярва, че ще го запази невредим?

Не, реши Бет. Все едно да носиш заешко краче или медальон с лика на Сейнт Кристофър. Какво, че беше лишено от логика — логиката нямаше значение. Нито пък безусловната вяра във вълшебни сили. След като се чувстваш в безопасност, просто е така и толкова.

Обаче да я издири чак тук? Да я преследва?

Ето това вече не проумяваше. Колкото и скептично да гледаше на намеренията на Кийт — и на опита му да изглежда искрено загрижен за нея, — тя беше принудена да признае, че създалото се положение я караше да се чувства силно уязвима.

Какво беше казал Логан? Че ѝ бил задължен? Вероятно за живота си, но как?

Поклати глава, изтощена от мислите, които препускаха в главата ѝ. Вдигна поглед, когато чу вратата да се отваря.

— Мамо?

— Да, скъпи?

Бен се приближи и седна до нея.

— Къде е Тиболт? Още не съм го виждал днес.

— Няма да идва.

— Заради бурята ли?

Още не му беше казала и не беше готова да го направи.

— Има да свърши някои неща.

— Добре — погледна към двора Бен. — Тревата вече не се вижда.

— Да, така е, но дъждът скоро ще спре.

— Случвало ли се е и преди, когато си била малка?

— Няколко пъти, но винаги след ураган.

Той кимна и бутна очилата си нагоре. Бет прокара ръка през косата му.

— Чух, че Логан ти е дал нещо.

— Не бива да говоря за това — отговори сериозно момчето. — Тайна е.

— Можеш да кажеш на мама. Аз умея да пазя тайни.

— Добър опит, но няма да се хвана — подразни я той.

Бет се усмихна, облегна се назад и залюля люлката с крака.

— Хубаво. Аз вече знам за снимката.

Бен я изгледа, чудейки се какво точно знае.

— Нали се сещаш — продължи тя, — че има силата да предпазва.

Раменете му увиснаха:

— Значи ти е казал.

— Разбира се.

— Е! — възкликна Бен разочарован. — А мен ме предупреди да си остане между нас.

— У теб ли е снимката? И аз искам да я видя.

Бен се поколеба, но бръкна в джоба си. Извади сгънатата снимка и ѝ я подаде. Бет я разтвори, впери поглед в нея и усети как я залива вълна от спомени: за последния ѝ уикенд с Дрейк и за разговора, който бяха водили, виенското колело, падащата звезда.

— Логан каза ли още нещо, когато ти даде снимката? — попита Бет, докато му я връщаше. — Освен че е тайна.

— Каза, че според приятеля му Виктор тя била талисман, благодарение на който бил оцелял в Ирак.

Сърцето ѝ заби лудо и тя приведе лице към лицето на Бен.

— Според Виктор снимката била талисман, така ли?

— Аха — кимна Бен. — Така ми каза Логан.

— Сигурен ли си?

— Разбира се.

Бет се взря в сина си, водейки вътрешна битка със себе си.

Трийсет и трета глава

Тиболт