net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Не знам…

— Снимката не е твоя, та да я държиш у себе си! Не го ли проумяваш? Не е твоя! Снимката беше за брат ми, не за теб! Беше негова и ти нямаш никакво право да я криеш от мен!

Гласът на Логан се разнесе почти като шепот:

— Не исках да те нараня.

Тя забоде поглед в него и силата на яростта ѝ го прониза.

— Цялата тази история е измама, нали? Намерил си снимката и си съчинил… някаква извратена фантазия, в която изпълняваш главната роля. Играел си си с мен още откакто се запознахме! Изчакал си известно време, за да разбереш какво трябва да направиш, та да реша, че си идеалният мъж за мен, и си го направил, понеже си обсебен и си си въобразявал, че ще ме измамиш да се влюбя в теб! — Видя как Логан трепна, оскърбен от думите ѝ, но продължи: — Планирал си го от самото начало! Това е извратено и нередно. Не мога да повярвам, че се хванах!

Логан леко се олюля, слисан от думите ѝ.

— Признавам, че исках да се запозная с теб — каза той, — но грешиш за причината. Не дойдох, за да те принудя с измама да се влюбиш в мен. Знам, че звучи налудничаво, но постепенно повярвах, че снимката ме предпазва от нещастия и че… кой знае как го дължа на теб, макар да не знаех какво означава това, нито какво ще излезе. Обаче не съм планирал нищо, преди да пристигна тук. Хванах се на работа в кучкарника и после просто се влюбих в теб.

Бет бавно поклати глава:

— Чуваш ли се изобщо какви ги говориш?

— Знаех, че няма да ми повярваш. И затова не ти казах…

— Да не си посмял да оправдаваш лъжите си! Оплел си се в някаква откачена фантасмагория и дори отказваш да го признаеш!

— Престани да го наричаш така! — кресна и той в отговор. — Ти не слушаш. Дори не се опитваш да вникнеш в думите ми!

— И защо да вниквам? Лъжеш ме от самото начало! Използваш ме от първия миг.

— Не съм те използвал — каза той, изпъна гръб и възвърна самообладанието си. — И не съм те лъгал за снимката. Просто не ти казах за нея, понеже не знаех как да го направя, без да ме помислиш за луд.

Тя вдигна ръце:

— Да не си посмял да обвиняваш мен за всичко! Ти ме излъга! Ти пазеше тайни от мен! Аз ти казах всичко! Отдадох ти сърцето си! Допуснах синът ми да се привърже към теб! — изкрещя Бет, но гласът ѝ се прекърши във вопъл и от очите ѝ бликнаха сълзи.

— Спах с теб, понеже те мислех за човек, на когото мога да имам доверие. Но вече знам, че не е така. Представяш ли си как се чувствам, след като вече знам, че всичко е било само театър?

— Моля те, Елизабет… — поде той тихо и нежно. — Бет… чуй ме.

— Не искам да слушам! Наслушах се на лъжи!

— Не се дръж така!

— Искаш да слушам ли? — кресна Бет. — Какво да слушам? Че си обсебен от една снимка и си дошъл да ме търсиш, понеже си бил убеден, че снимката те е закриляла? Това е налудничаво, а най-тревожното е, че дори не си даваш сметка колко откачено звучи обяснението ти!

Той впери поглед в нея и стисна здраво зъби.

Бет усети как тръпка разтърсва тялото ѝ. Беше приключила с това. И с него.

— Искам си я обратно — гневно заяви тя. — Искам снимката, която дадох на Дрейк.

Той не отговори, затова тя взе една малка саксия от дъската под прозореца и я запрати по него.

— Къде е? Дай ми я!

Логан се наведе, когато саксията прехвърча над главата му и се разби в стената отзад. За пръв път Зевс излая объркано.

— Не е твоя! — провикна се Бет.

Логан се изправи.

— Не е у мен.

— Къде е? — попита Елизабет.

Той забави отговора си.

— Дадох я на Бен — призна.

Тя присви очи.

— Излез.

Логан се поколеба, но накрая се запъти към вратата. Бет се отдръпна, за да не я доближава. Зевс гледаше ту Бет, ту Логан, докато накрая бавно пое след господаря си.

На вратата Логан се спря и се обърна към Елизабет:

— Кълна се в живота си, че не дойдох тук, за да се и влюбя в теб, нито за да те накарам да се влюбиш в мен. Но така се случи.

Тя го изгледа и изрече:

— Казах ти да си вървиш, при това съвсем сериозно.

Той се обърна и излезе навън в бурята.

Двайсет и девета глава

Тиболт

Тиболт не можеше да си представи, че ще се върне в къщата си. Искаше да е навън, не му се струваше редно да е на топло и на сухо. Искаше да се пречисти от стореното, от лъжите, които беше наговорил.

Тя имаше право: не се беше отнесъл честно с нея. Макар да беше оскърбен от някои неща, които му наговори Бет, и от нежеланието ѝ да го изслуша, тя имаше основание да се чувства предадена. Но как да ѝ го обясни? Той самият не проумяваше напълно защо е дошъл, колкото и да се мъчеше да облече мотивите си в думи. Разбираше защо тя тълкува действията му като постъпки на маниакален преследвач. Да, той наистина беше обсебен, но не в смисъла, в който си представяше тя.