net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Май може да останеш — прошепна му.

Трийсет и четвърта глава

Клейтън

Клейтън се взираше невярващо в къщата, а кокалчетата на пръстите му бяха побелели, докато стискаше волана. Примигна няколко пъти, за да проясни зрението си, но виждаше все същото: колата на Бет на алеята, двамата се целуват на канапето, Телбод я повежда към спалнята.

Бет и Телбод заедно. С всяка изминала минута той усещаше как в гърдите му се надигат все по-мощни вълни от гняв. Идеалните му планове се провалиха и Телбод щеше вечно да го държи в неизгодна позиция.

Стисна устни. Изкушаваше се да нахълта вътре при тях, но там беше проклетото куче. Отново. Достатъчно трудно му беше да ги следи с бинокъла от колата, без да го забележат.

Телбод… Кучето… Бет…

Блъсна волана. Как можа да се случи така? Бет не чу ли какво ѝ беше казал? Не проумя ли на каква опасност е изложена? Не я ли беше грижа за Бен?

Този психар нямаше да стане част от живота на сина му. За нищо на света.

Трябваше да го предвиди. Трябваше да се досети, че Бет ще прояви глупост. Скоро щеше да навърши трийсет, а умът ѝ — като на малко дете. Трябваше да се досети, че тя ще вижда в Телбод само каквото иска да вижда и ще пренебрегва очевидното.

Трябваше обаче да се сложи край на тази история. Рано или късно щеше да ѝ отвори очите, каквото и да му струва.

Трийсет и пета глава

Тиболт

След като изпрати Елизабет с целувка, Тиболт се отпусна тежко на дивана едновременно изтощен и с огромно облекчение. Олекна му, понеже Елизабет му прости. Истинско чудо бе, че се беше помъчила да го разбере и да проследи сложното и объркано пътуване, довело го тук. Тя го прие, какъвто беше, а Логан бе смятал това за невъзможно.

Преди да си тръгне, тя го покани на вечеря и макар да прие охотно, той смяташе преди това да си почине. Не го ли направеше, надали щеше да има сили да води разговор.

Преди да легне да подремне обаче, трябваше да изведе Зевс поне за малко. Отиде на задната веранда и взе дъждобрана си. Зевс го последва навън, наблюдавайки го с интерес.

— Да, ще излизаме — потвърди Тиболт. — Само да се облека.

Зевс излая и подскочи развълнувано като сърничка. Изтича до вратата и пак се върни при Тиболт.

— Бързам колкото мога, спокойно.

Зевс продължи да обикаля и да подскача край него.

— Успокой се — нареди му Логан отново. Кучето впери в него умолителен поглед, но после неохотно седна.

Тиболт навлече дъждобрана си и ботуши и отвори мрежестата врата. Зевс изхвърча на дъжда и тутакси затъна в калта. За разлика от имота на бабчето, къщата на Тиболт беше на лек склон и водата се събираше на около четиристотин метра по-долу от нея. Горе Зевс се насочи към гората, после отново излезе на открито и заобиколи по алеята като вихър, подскачайки от радост. Тиболт се усмихна и си каза: «Прекрасно знам как се чувстваш!»

Останаха навън на неколкоминутна разходка в дъжда. Небето беше станало саждено, покрито с тежки дъждовни облаци. Отново излезе силен вятър и Тиболт усети как дъждовните капки го жилят по лицето. Но какво от това — за пръв път от години се чувстваше истински свободен.

Забеляза, че долу в началото на алеята следите от гумите на Елизабет са почти напълно заличени от водата. След още няколко минути дъждът щеше изцяло да ги заглади. Обаче нещо привлече вниманието му, макар да не осъзна веднага какво вижда. Първата му мисъл беше, че гумите са оставили твърде широки следи.

Приближи се, за да огледа по-отблизо, предполагайки, че следите ѝ на тръгване почти са припокрили следите от гумите ѝ на идване. Едва когато стигна до началото на алеята, разбра, че бърка. Следите от гумите бяха от две превозни средства, които бяха пристигнали, а после си бяха заминали. Отначало Логан не проумяваше.

Умът му заработи по-бързо, когато парченцата от пъзела се наместиха. Още някой беше идвал. Но в това нямаше логика, освен ако…

Погледна към пътя, който водеше през гората към кучкарника. В този момент вятърът и пороят се разбушуваха с пълна мощ и се наложи да примигне. Дъхът му секна. Хукна, опитвайки да си наложи определено темпо. Мислите му препускаха лудешки, докато Логан се опитваше да прецени кога ще успее да стигне там. Дано да се добере навреме!

Трийсет и шеста глава

Бет

Съдбата беше отредила бабчето да бъде в канцеларията на кучкарника, когато Кийт нахълта в къщата и затвори вратата зад гърба си със собственически жест. Дори от кухнята Бет видя, че вените на врата му са набъбнали и изпъкнали. Ръцете му бяха стиснати в юмруци, когато се втренчи в нея.