net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Тиболт най-сетне се добра до алеята пред кучкарника с натежали ботуши. Зевс подтичваше до него, забавян леко от дълбоката до глезените вода. Отпред Логан видя колата и пикапа, а до тях — джип. Когато наближи, полицейската лампа му подсказа, че Клейтън е в къщата.

Въпреки изтощението Логан се хвърли напред, шляпайки през локвите. Зевс пореше водата като делфин, който скача над вълните. Колкото по-бързо тичаше Тиболт, толкова по-дълго му се струваше разстоянието, но най-сетне подмина канцеларията на кучкарника и зави към къщата. Едва тогава забеляза бабчето на верандата, насочила фенерче към гората.

Дори отдалеч изглеждаше паникьосана.

— Бабче! — провикна се той, но тя не го чу заради рева на бурята. След малко обаче явно доловила приближаването му, се обърна към него и го освети с фенерчето.

— Тиболт?

Той с огромно усилие извървя последните няколко крачки. Дъждът плющеше край него и в мрака вече не се виждаше почти нищо. Забави крачка, за да си поеме дъх.

— Какво се случи? — провикна се той.

— Бен избяга! — викна тя в отговор.

— Как така избяга? Какво стана?

— Не знам! — проплака жената. — Клейтън беше тук, Бет излезе да търси Бен, а после двамата хукнаха към потока. Чух да споменават къщичката на дървото.

Само след миг Тиболт тичаше към гората, придружен от Зевс.

Заради вятъра и дъжда клоните изподраха лицата и ръцете им. Пътеката беше препречена от десетки паднали дървета, затова Бет и Кийт се промъкваха през клоните и увивните растения. Тя на два пъти се спъна и падна, зад себе си чуваше как Кийт също пада. Калта беше гъста и лепкава. Някъде по средата на пътя до къщичката едната обувка на Бет се изхлузи, но това не я спря.

Къщичката на дървото. Мостът. Пороят. Не повърна само заради притока на адреналин и страх. Представяше си как синът ѝ стои на моста, а той неочаквано се продънва.

Тя се препъна отново в един полуизгнил ствол и усети пронизваща болка в стъпалото. Изправи се възможно най-бързо и се помъчи да не обръща внимание на болката, но щом стъпи, отново се строполи на земята.

Кийт вече я бе настигнал и я изправи, без да каже нито дума. Обгърна кръста ѝ с ръка и я помъкна напред.

И двамата съзнаваха, че Бен е в опасност.

Клейтън си нареди да не се поддава на паника. Повтаряше си, че Бен е умен, че ще прецени опасността, че няма да насилва късмета си. Не беше най-смелото дете на света и за пръв и единствен път през живота си той се радваше за това.

Дори докато с мъка се промъкваха през храсталака и Бет накуцваше до него, Клейтън не можеше да не забележи ставащото пред очите му. Видя рекичката, излязла от бреговете си и разляла се почти до краката им, по-широка, по-мощна и по-бърза от когато и да било.

Тиболт тичаше с все сила през калта и водата и се мъчеше да не забавя темпо, но с всяка следваща крачка все по-трудно успяваше да поддържа отчаяния си бяг. Растения и клони го удряха през лицето и ръцете и го режеха, но той не усещаше и се носеше напред.

Докато тичаше, разкъса дъждобрана си, а после и ризата.

«Почти стигнах — повтаряше си той. — Още съвсем мъничко.»

А някъде дълбоко в съзнанието си чуваше гласа на Виктор: «Има и още».

Бет усещаше, че костите на стъпалото ѝ стържат една в друга на всяка крачка и че по долната половина на тялото ѝ пробягват огнени искри, но не плачеше и не пищеше.

Когато се приближиха до къщичката на дървото, потокът стана още по-широк, а по течението му се бяха образували вихрени въртопи. Черната вода плискаше покрай купчините откършени клони по все по-бързо чезнещия под водата бряг. Буйната вода беше пълна с грамадни отломки, които можеха да повалят в несвяст всеки.

Дъждът се стелеше като пелена. Вятърът отчупи поредния клон, който се строполи на земята на метри от тях. Калта сякаш изсмукваше силите им.

Но Бет знаеше, че вече са близо до дъба: през пороя успяваше да различи очертанията на въжения мост, както в мъгливо пристанище най-сетне забелязваш мачтата на кораб. Погледът ѝ се отмести от стълбата към въжения мост и после към площадката в средата… Течението на реката прелиташе стремително и беше натрупало край коловете различни отломки. Бет плъзна очи по въжения мост към платформата на къщичката на дървото отсреща и забеляза странния ъгъл, под който мостът е провиснал на половин метър над водата, понеже платформата почти се бе откъртила от старите подпори на къщичката и всеки момент щеше да падне.

Като в кошмарен сън Бет изведнъж забеляза Бен насред бурния поток, вкопчен във въжения мост под платформата на къщичката. Едва тогава тя изпищя.