net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Моля те, Кийт, не искам това. Не искам да те целувам.

— Ще го преодолееш — заяви той. Наклони се към нея, но тя се отдръпна. Стисна я за ръцете. Докато устните му се доближаваха, Бет чу оглушителното туптене на сърцето си.

— Причиняваш ми болка — задъхано каза.

— Ето какво, Бет — прошепна той и тя усети топлия му дъх на тила си, — щом не искаш да ме целунеш, добре. Ще го приема. Обаче реших, че искам двамата с теб да бъдем повече от приятели.

— Махай се! — изсъска тя.

Кийт се изхили и я пусна.

— Добре — каза и отстъпи назад. — Няма проблем. Ще си тръгна, но ще ти обясня какво ще се случи, ако не измисля някакво решение.

— Просто се махай! — изкрещя тя.

— Мисля, че от време на време трябва да излизаме… на среща. Не приемам отказ.

Бет цялата настръхна от начина, по който той произнесе думата «среща». Не можеше да повярва на ушите си.

— След всичко, което ти казах за Телбод — додаде Кийт, — ти къде отиде днес? В неговата къща. Огромна грешка — поклати глава. — Виж, много лесно мога да скалъпя обвинение, че те преследва и че е маниак. И двете неща го правят много опасен, но явно ти пренебрегваш този факт. Поради което пък е опасно Бен да живее с теб.

Лицето му беше безизразно. Бет беше като парализирана от думите му.

— Никак не ми се ще да стигаме до съд и да разгласяваме какви ги вършиш, но ще го направя. И не се съмнявам, че този път ще ми дадат пълно попечителство над Бен.

— Няма да посмееш — прошепна тя.

— Ще го направя, освен ако… — Видимото удоволствие, с което говореше Кийт, правеше думите му още по-ужасяващи. Той млъкна, за да ѝ даде възможност да осмисли чутото, после отново заговори назидателно като стар професор: — Нека се уверя, че ме разбираш. Първо, казваш на Телбод, че повече никога не искам да го виждам. После го молиш да напусне града. А след това двамата с теб излизаме на среща. Заради доброто старо време. Или ще се подчиниш, или Бен идва да живее при мен.

— Няма да живея при теб! — разнесе се тихичко гласче откъм прага на кухнята.

Погледът на Бет се плъзна покрай Кийт и се спря на ужасеното изражение на Бен, който заотстъпва назад:

— Няма да го направя!

Момчето се обърна и хукна, затръшна входната врата зад гърба си и се затича в дъжда.

Трийсет и седма глава

Клейтън

Бет се помъчи да мине покрай Клейтън, но той отново я стисна за ръката.

— Още не сме приключили — изръмжа. Не възнамеряваше да я пусне, преди да се увери, че го е разбрала.

— Той изтича навън!

— Нищо му няма. Искам да съм сигурен, че си наясно какви ще бъдат отношенията ни.

Без никакво колебание Бет го зашлеви със свободната си ръка и той политна назад. Пусна я и тя го изблъска с всички сили.

— Разкарай се оттук, по дяволите! — кресна му. Щом Кийт стъпи здраво на краката си, Елизабет отново го блъсна в гърдите. — До гуша ми дойде ти и семейството ти да ми нареждате какво мога и какво не мога да правя. Повече няма да го търпя!

— Толкова по-зле — отговори той спокойно. — Нямаш избор. Няма да допусна Бен да припари до гаджето ти.

Вместо да му отговори, тя го изблъска, сякаш ѝ беше писнало да го слуша, и се отдалечи.

— Къде отиваш? — попита той. — Не сме приключили.

Тя профуча през дневната:

— Отивам да намеря Бен.

— Това е просто дъжд!

— Вали силно, ако не си забелязал!

Кийт я проследи как тя изтича навън на верандата. И той като нея очакваше Бен да е там, но кой знае защо Бет се озърна и изчезна от погледа му. Проблесна мълния и след миг се разнесе гръмотевица. Близо. Твърде близо. Клейтън се приближи към вратата и забеляза, че Бет е поела към края на имота и оглежда двора. В този момент към нея с чадър се приближи баба ѝ.

— Виждала ли си Бен? — провикна се неочаквано Бет.

— Не — отговори баба ѝ. — Току-що идвам. Какво става? — Тя се закова на място, когато забеляза Клейтън. — Какво става тук? — отново попита тя настойчиво.

— Той не мина ли покрай теб? — попита внучката ѝ и рязко хукна към стълбите.

— Голяма работа — обади се Кийт, който искаше да доведе докрай разговора си с Бет. — Бен ще се върне…

Бет се закова на място и се обърна към него. Кийт веднага забеляза, че на мястото на гнева ѝ се е появил ужас. Изведнъж ревът на бурята сякаш се отдръпна някъде далеч.

— Какво има? — попита той.

— Къщичката на дървото…

Клейтън осъзна думите ѝ на секундата и двамата хукнаха към гората…

Трийсет и осма глава

Тиболт, Бет, Клейтън