net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Чувстваше се адски безсилен, понеже положението непрекъснато се влошаваше. Телбод вече му нареждаше какво да прави.

Раздаваше заповеди, като че ли Кийт му беше новобранец, и той не знаеше как да се измъкне от положението. Искаше му се да вярва, че Телбод блъфира за снимките и за записа на проникването с взлом. Би трябвало да блъфира, никой не е чак толкова съобразителен. Нямаше друг начин. Ами ако не блъфираше?

Отиде до хладилника и си отвори още една бира. Не можеше да рискува. Кой знае какъв щеше да бъде следващият ход на този тип! Отпи дълга глътка и не след дълго усети отпускащото въздействие на алкохола.

Цялата тази история трябваше да е много по-лесно управляема. Кийт беше заместник-шериф, а този тип беше нов в града. Контролът още от самото начало би трябвало да е в ръцете на Клейтън, а ето че седеше в разхвърляната си кухня, понеже не беше посмял да накара Бен да почисти, да не би хлапето да се оплаче на Телбод и той да сложи край на живота, който Клейтън беше водил досега.

Какво имаше този тип срещу него? Ето това искаше да разбере. Не той създаваше проблемите, а Телбод. Отгоре на всичко, като че ли за да посипе раната със сол, този тип спеше с Бет.

Отпи отново от бирата и се зачуди как така животът му се скапа толкова светкавично. Потиснат и нещастен, чу някой да блъска по входната врата. Надигна се от масата и залитайки, прекоси дневна. Отвори и завари на верандата Тони, същински мокър плъх. Не му стигаше другото, ами сега и този боклук!

Тони направи крачка назад.

— О, пич! Добре ли си? Вониш на бира.

— Какво искаш, Тони? — Кийт не беше в настроение.

— Звънях ти, ама не вдигаш.

— Давай направо.

— Отдавна не сме се виждали.

— Зает съм. В момента също съм зает, затова си върви.

Посегна да затвори вратата, но Тони вдигна ръка:

— Чакай, трябва да ти кажа нещо. Важно е.

— Какво?

— Помниш ли, когато ти се обадих преди един-два месеца?

— Не.

— Ще си спомниш. Обадих ти се от билярдната зала за един тип, дето показва на всички снимка на Бет.

— И какво?

— Ами това исках да ти кажа — отметна кичур мазна коса от очите си Тони. — Днес пак го видях. Говореше с Бет.

— Какви ги дрънкаш?

— Пред църквата. Говореше с Бет и с дядо ти. Беше онзи тип, дето свири на пианото.

Позамаяната от бирата глава на Кийт започна да се прояснява. Припомни си всичко отначало смътно, а после — по-ясно. Случи се през уикенда, когато Телбод беше взел фотоапарата и картата със снимките.

— Сигурен ли си?

— Да, сигурен съм. Този няма да го забравя.

— И е имал снимка на Бет?

— Вече ти казах. Видях я, ама ми се стори странно. А днес ги видях заедно и реших, че трябва да знаеш.

Клейтън обмисли новината, която му съобщи Тони.

— Кажи ми всичко, което си спомняш за снимката.

Оказа се, че отрепката Тони има учудващо добра памет и не след дълго Клейтън сглоби цялата история. Снимката беше отпреди няколко години и беше направена на панаира. Телбод не знаел името на жената и я търсел.

След като Тони си тръгна, Кийт седна да обмисли какво е научил.

Нямаше начин Телбод да е бил тук преди пет години и да не помни името ѝ, така че откъде имаше снимката? Дали не идваше от другия край на страната, за да я намери? И ако е така, това означаваше ли, че я преследва?

Не беше съвсем сигурен, но надушваше нещо съмнително. А Бет, каквато си беше наивна, го беше допуснала не само в леглото си, но и в живота на Бен.

Намръщи се. Това не му харесваше, ама никак не му харесваше, а беше сигурен, че и на Бет няма да ѝ хареса.

Двайсет и пета глава

Тиболт

— Значи това е, а?

Макар дърветата да ги предпазваха от дъжда, Тиболт беше вир-вода, когато двамата с Бен стигнаха до къщичката. Водата се стичаше от дъждобрана му, а новите му панталони бяха мокри чак до коленете. Чорапите му жвакаха неприятно в обувките. Бен обаче беше опакован от глава до пети и беше нахлузил гумените ботуши на баба си. Тиболт се съмняваше, че той изобщо усеща дъжда.

— Ето така се стига. Страхотно е, нали? — махна Бен към дъба от отсамната страна на потока. Стълба от няколко заковани за дънера на дървото широки дъски водеше догоре. — Трябва да се качим по стълбата на това дърво, за да минем по моста.

Логан забеляза с тревога, че водата в потока се е покачила почти двойно от обичайното и течението е много бързо.

Насочи вниманието си към малкия мост и установи, че той се състои от три части: протрит въжен мост, който водеше от дъба от отсамната страна към една междинна площадка насред потока, крепяща се на четири наклонени кола. От тази площадка втората част на въжения мост водеше до платформата на къщичката на дървото. Забеляза, че бурните води са натрупали отломки покрай четирите кола насред потока. Досега не беше оглеждал моста, но подозираше, че жестоките бури и бързото течение са отслабили стабилността на междинната площадка. Обаче, преди да успее да каже нещо, Бен вече се беше покатерил по стълбата към моста. Хлапето му се усмихна отгоре: