net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Сигурен съм, че ще измислим нещо — каза пасторът.

Бет се впечатли силно, когато старият Клейтън също отиде при Логан, придружен от Бен. Като Моисей, пред когото Червено море се разделя, старецът не трябваше да чака сред тълпата, за да поднесе поздравленията си. Някъде далеч Бет видя Кийт и изражението му на гняв и неприязън.

— Добра работа, млади човече — подаде ръка за поздрав дядото. — Свирите така, сякаш сте благословен.

По изражението на Логан ѝ стана ясно, че е познал кой е възрастният мъж. Ръкува се с него:

— Благодаря ви.

— Той работи в кучкарника при баба — обади се Бен. — И според мен излиза с мама.

При тези думи тълпата от почитатели притихна, чуха се само няколко неловки покашляния. Старецът впери поглед в Логан, но Бет не можа да отгатне реакцията му.

— Вярно ли е? — попита той.

— Да, господине.

Старецът не каза нищо.

— И е бил морски пехотинец — допълни Бен, без да усеща обществените течения, които се плискаха край него. По лицето на стареца се изписа изненада, а Логан кимна.

— Служих в Първи полк на Пета дивизия от Пендълтън, господине.

След кратко мълчание старецът кимна:

— Признателен съм и за службата ви към страната ни. Днес свършихте чудесна работа.

— Благодаря ви, господине — отговори отново Логан.

* * *

— Много учтиво се държа — отбеляза Бет, когато се прибраха у дома. Тя не коментира случилото се, докато баба ѝ не се оттегли. Навън моравата беше заприличала на езеро, а дъждът не спираше. На връщане минаха да вземат Зевс и сега той лежеше в краката им.

— Защо не?

— Знаеш защо — направи гримаса тя.

— Той не е бившият ти съпруг — сви рамене Логан — и надали има някаква представа какви ги върши той. Защо? Мислиш, че трябваше да го цапардосам ли?

— В никакъв случай!

— Знаех си. Обаче мярнах бившия ти съпруг, докато говорех с дядо му. Все едно беше глътнал червей.

— И ти ли го забеляза? Много ми беше забавно.

— Никак няма да е доволен.

— Ами добре дошъл в клуба — заяви Бет. — След онова, което е направил, наистина заслужава да изяде червей.

Логан кимна, а тя се гушна в него. Той вдигна ръка и я придърпа към себе си.

— Беше много красив, докато свиреше.

— Така ли?

— Знам, че не биваше да си мисля такива неща в църквата, но просто не се сдържах. По-често трябва да обличаш спортно сако.

— Работата ми не изисква да ходя със сако.

— Може би приятелката ти изисква.

Той се престори на учуден:

— Ама аз имам ли приятелка?

Тя го смушка закачливо и вдигна поглед към него. Целуна го по бузата.

— Благодаря ти, че дойде в Хамптън и реши да останеш.

— Нямах избор — усмихна се Логан.

Два часа по-късно, точно преди вечеря, Бет видя колата на Кийт да се промъква между локвите по алеята. Бен изскочи отвътре. Кийт вече беше дал на заден и си тръгваше, когато Бен стигна до стълбите на верандата.

— Здрасти, мамо. Здрасти, Тиболт.

Логан му махна, а Бет се изправи.

— Здравей, скъпи — прегърна го тя. — Добре ли прекара?

— Не ме накара да чистя кухнята, нито да изхвърлям боклука.

— Добре.

— И знаеш ли какво още?

— Какво?

Бен изтръска водата от дъждобрана си и каза:

— Искам да се науча да свиря на пиано.

Бет се усмихна и си помисли: «Защо ли не съм изненадана.»

— Тиболт?

— Да? — вирна брадичка Логан.

— Искаш ли да ти покажа къщичката си на дървото?

— Скъпи — намеси се Бет, — в тази буря не мисля, че идеята е добра.

— Здрава е, дядо ми я построи. Ходих там само преди два дни.

— Водата сигурно се е покачила.

— Моля те! Няма да се бавим. А и Тиболт ще бъде с мен през цялото време.

Противно на здравия разум Бет се съгласи.

Двайсет и четвърта глава

Клейтън

Клейтън не можеше да повярва, но дядо му наистина похвали Телбод след службата в църквата. Ръкува се с него, все едно онзи тип беше някакъв герой, а Бен през цялото време се кокореше като пале.

Кийт едва се сдържа да не си отвори бира, докато семейството хапваше след службата, а откакто закара Бен при майка му, беше изпил вече четири. Като нищо щеше да изпие всичките дванайсет бири от опаковката, преди да отиде на работа. През последните две седмици направо се наливаше с бира. Съзнаваше, че прекалява, но само така успяваше да отвлече мислите си от своята последна среща с Телбод.

Някъде зад него иззвъня телефонът. Отново. За четвърти път през последните няколко часа, обаче Кийт не беше в настроение да вдигне.

Добре, признаваше си, беше подценил този тип. Тиболт беше една крачка пред него още от самото начало. Все едно пускаше бомби. Не, помисли си изведнъж Клейтън, не пускаше бомби, а насочваше ракети с невероятна прецизност и с единствената цел да съсипе живота на Клейтън. И най-лошото бе, че не го беше очаквал. Нито веднъж.