net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Да не би да е очаквала да се държа като пещерен човек?

Елизабет се засмя:

— Може би. Чух, че преди да отидеш, целият си бил кален.

— Изкъпах се и се преоблякох.

— Знам. Тя ми каза и това.

— Какво още ти каза?

— Че другите жени от хора те гледали със зяпнала уста.

— Настина ли ти го каза?

— Не, не се наложи, прочетох го по лицето ѝ. Така е било. Колко често млад и красив непознат се появява в църквата им и ги смайва с изпълнението си на пиано? Как да не те зяпат?

— Мисля, че малко преувеличаваш.

— А аз мисля — прокара тя пръст по ръба на чашата си и близна солта, — че имаш още много да учиш за живота в малкия южняшки град. Това е голяма новина. Абигейл свири от петнайсет години.

— Няма да заема мястото ѝ. Само я замествам.

— Още по-добре. Така хората могат да избират на чия страна да застават. Ще говорят за това с години.

— Така ли правят хората тук?

— Абсолютно. Между другото, това е най-бързият начин да те приемат.

— Не държа да ме приема никой друг, освен теб.

— Винаги знаеш какво да кажеш — усмихна се Елизабет. — А какво ще кажеш за това: Кийт направо ще откачи.

— Защо?

— Защото и той е член на паството. Всъщност Бен ще е с него. Кийт ще се пръсне от завист, когато види как всички оценяват решението ти да се притечеш на помощ.

— Не съм сигурен, че искам да го ядосвам допълнително. И бездруго вече се тревожа какво ще направи.

— Нищо не може да направи. Знам го какъв е.

— Не съм толкова сигурен — отвърна предпазливо Тиболт.

— Защо го казваш?

Той огледа пълните с хора маси край тях. Тя изглежда прочете мислите му и се премести да седне до него в сепарето.

— Знаеш нещо, което не ми казваш, така ли? — прошепна Бет. — Какво има?

Той отпи от бирата си. Остави бутилката на масата и ѝ описа срещата си с нейния бивш съпруг. Докато ѝ разказваше историята, по лицето ѝ се изписаха едно след друго негодувание, веселост и накрая нещо като загриженост.

— Трябваше да ми кажеш по-рано — намръщи се тя.

— Притесних се едва след като той влезе в къща ми.

— Наистина ли мислиш, че може да те накисне?

— Познаваш го по-добре от мен.

Елизабет усети, че вече не е гладна.

— Така си мислех.

Тъй като Бен беше при баща си — ситуация, която и на двамата се струваше сюрреалистична при дадените обстоятелства, — в събота Елизабет и Тиболт отидоха в Роли, за да се поразсеят от предположения какво може и какво не може да направи Кийт Клейтън. Обядваха в улично кафене в центъра и посетиха Музея по естествена история. В събота вечерта отидоха на Чапъл Хил. Отборът на Северна Каролина играеше с «Клемзън», а мачът се излъчваше по спортния канал. Срещата беше в Северна Каролина, обаче баровете в центъра на града пак бяха претъпкани със студенти, които гледаха мача на големи екрани. Докато слушаше възгласите и насърченията, като че ли бъдещето на света зависеше от този мач, Логан си мислеше за младежите на същата възраст, които служеха в Ирак, и се зачуди какво ли ще си помислят те за тукашните колежанчета.

Двамата с Елизабет не останаха дълго. След час тя поиска да тръгват. На път за колата, докато крачеха прегърнати, Бет облегна глава на рамото му.

— Беше приятно, но много шумно.

— Така ти се струва, понеже остаряваш.

Тя стисна кръста му и се наслади на факта, че усети там само кожа и мускули.

— Внимавай, бебче, че тази вечер може и да те огрее.

— Бебче? — озадачи се той.

— Това е нежно обръщение. Използвам го с всички мъже, с които излизам.

— С всички ли?

— Да. С непознати също. Например, ако решат да ми отстъпят място в автобуса, им казвам: «Благодаря, бебче.»

— Явно трябва да се чувствам специален.

— И не го забравяй!

Вървяха сред тълпите студенти по Франклин Стрийт, зяпаха витрините и попиваха бликащата енергия. Тиболт разбираше желанието ѝ да дойде тук. Беше пропуснала тези преживявания заради Бен. Обаче онова, което му направи най-силно впечатление, беше, че макар да се забавляваше, не изглеждаше огорчена или тъжна заради изживяванията, които е пропуснала. Държеше се по-скоро като антрополог, който изучава непозната култура. Каза ѝ го, а тя завъртя очи:

— Не ми разваляй вечерта. Повярвай ми, не разсъждавам толкова задълбочено. Исках само да изляза за малко от града и да се позабавлявам.

Отидоха у Тиболт и останаха будни до късно, разговаряха, целуваха се и се любиха. Когато Логан се събуди на сутринта, Елизабет лежеше до него и се взираше в лицето му.