net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Храната беше първокласна. В менюто имаше едно-единствено нещо, приготвено по един-единствен начин, а всяко ведро раци беше придружено с още салфетки и лигавничета. Отпадъците трупаха в средата на масата — поредната традиция — и от време на време младежи с престилки минаваха да ги изгребат.

Както им обещаха, студентите бяха много енергични. Непрекъснато се шегуваха, проявяваха голям, но безобиден интерес към Елизабет, и на всеки, което допринесе съществено за глъчката, се полагаха по две бири. След вечеря Елизабет и Тиболт отидоха в тоалетната да се освежат. Когато излезе, тя го хвана под ръка.

— Готов ли си за едно клатене? — попита многозначително.

— Не съм сигурен. Как се прави?

— Да научиш този танц е равносилно на това да си южняк. Трябва да се научиш да се отпускаш, заслушан в океана и в ритъма на музиката.

— Явно си го правила и преди.

— Един-два пъти — призна тя престорено скромно.

— Ще ме научиш ли?

— Ще ти бъда партньорка. Обаче урокът започва в девет.

— Урокът ли?

— Всяка събота вечер. Затова е толкова претъпкано. Има уроци за начинаещи, а по-опитните си почиват. Ще правим, каквото ни кажат. Начало в девет.

— Колко е часът сега?

Тя погледна часовника си и заяви:

— Време е да се научиш да се клатиш.

Тя се оказа много опитна танцьорка, а това за щастие даде възможност и на него да се представи в по-добра светлина. Но най-хубавото от танца с нея беше почти електрическият заряд, който той усещаше при всяко докосване, и уханието на косата ѝ, когато я завърташе — смесица от топлина и парфюм. Косата ѝ се разроши от влажния въздух, кожата ѝ лъсна от пот и Елизабет доби естествен и неукротим вид. От време на време тя го поглеждаше докато се отдалечаваше вихрено от него, и на устните ѝ се появяваше многозначителна усмивка, сякаш прекрасно съзнаваше как му въздейства.

Когато оркестърът реши да направи почивка, той понечи да се дръпне от дансинга заедно с другите хора, но Елизабет го спря, когато от тонколоните прозвучах първите акорди на «Незабравима» на Нат Кинг Коул. Тя вдигна поглед към него и той разбра какво трябва да направи.

Безмълвно сложи ръка на гърба ѝ, хвана ръката ѝ с другата я придърпа към себе си. Прикова поглед в нея и двамата бавно се понесоха в ритъма на музиката.

Тиболт смътно забеляза, че към тях на дансинга са се присъединили и други двойки. Музиката звучеше някъде далеч, а Елизабет се притисна толкова плътно в него, че той усещаше всяко нейно бавно и спокойно дихание. Затвори очи, когато тя положи глава на рамото му, и в този миг нищо друго нямаше значение. Нито песента, нито мястото, нито другите двойки край него. Само това, само тя. Той се отдаде на усещане за тялото ѝ, притиснато към неговото, и двамата бавно се понесоха по осеяния със стърготини под, потънали в свят, създаден сякаш единствено за тях.

Докато се прибираха по тъмния път, Тиболт държеше ръката ѝ и усети как палецът ѝ бавно се плъзга по кожата му в тихото купе на колата.

Спря на алеята пред къщата си малко преди единайсет. Зевс вдигна глава, когато Тиболт изключи двигателя и се обърна към Елизабет.

— Прекарах прекрасна вечер — промърмори той. Очакваше тя да каже същото, но отговорът ѝ го изненада:

— Няма ли да ме поканиш вътре?

— Добре — простичко отвърна той.

Кучето се изправи и размаха опашка, докато Тиболт помагаше на Елизабет да излезе от колата.

— Здравей, Зевс — провикна се тя.

— Ела — нареди му Тиболт и кучето скокна от верандата и хукна към тях. Започна да обикаля край тях, скимтейки радостно. Муцуната му беше полуотворена, докато кучето игриво търсеше вниманието им.

— Затъжил се е за нас — приведе се тя. — Нали, момче?

Зевс близна лицето ѝ. Тя се изправи и се избърса.

— Това беше гадно.

— Не и за него — поясни Тиболт и я покани с жест към къщата. — Готова ли си? Предупреждавам те да не очакваш много.

— Имаш ли бира в хладилника?

— Да.

— Тогава не се тревожи.

Качиха се по стълбите. Тиболт отвори вратата и включи осветлението. Една-единствена лампа на стойка освети креслото до прозореца. В средата на помещението имаше ниска масичка само с две свещи отгоре. Срещу нея беше поставено неголямо канапе. И то, и креслото бяха покрити с тъмносини покривки, а зад тях имаше етажерка с книги. Спартанското обзавеждане завършваше празна стойка за списания и още една лампа на стойка.

Навсякъде блестеше от чистота. Тиболт се беше погрижил за това през деня. Чамовите дъски на пода бяха избърсани, прозорците — измити, навсякъде прахът беше обран. Логан не обичаше да е разхвърлено и мръсно, а постоянният прахоляк в Ирак го направи още по-голям чистник.