net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Той се помъчи да прикрие вълнението си:

— Добре съм. Не, идваш навреме. Радвам се, че си тук.

— Смяташе, че няма да дойда ли?

— Не е лесно да намериш мястото.

— Не и ако си живял тук през целия си живот. — Тя посочи към къщата и попита: — Значи тук живееш.

— Да, тук.

— Хубаво е — огледа Елизабет къщата.

— Отговаря ли на очакванията ти?

— До голяма степен. Стабилно, практично, някак скрито.

Той прие намека ѝ с усмивка, после се обърна към Зевс и му нареди да остане на верандата. Слезе по стълбите.

— Добре ли ще му е навън?

— Да, няма да помръдне.

— Но няма да ни има с часове.

— Знам.

— Забележително.

— Така изглежда, обаче кучетата нямат усещане за време. След минутка ще забрави всичко друго, освен факта, че трябва да не мърда, но няма да знае защо.

— Откъде знаеш толкова много за кучетата и за обучението им? — поинтересува се тя.

— Предимно от книгите.

— Ама ти четеш ли?

— Да, учудена ли си? — усмихна се Логан.

— Ами да, не е лесно да влачиш книги, докато обикаляш пеша страната.

— Не и ако не ги задържаш, след като ги прочетеш.

Стигнаха до колата и когато Тиболт се запъти към вратата на шофьора, за да ѝ я отвори, тя поклати глава:

— Може и да съм те поканила на среща, но няма да шофирам.

— А аз си мислех, че излизам с феминистка — възпротиви се той.

— Аз съм свободомислеща, обаче ти ще караш. И ще платиш сметката.

Той се засмя и я придружи до предната седалка от другата страна. След като Логан се настани зад волана, Елизабет погледна към верандата. Зевс изглеждаше объркан от случващото се и отново тихо изскимтя.

— Струва ми се тъжен.

— Сигурно наистина е. Рядко се разделяме.

— Лош човек — скара му се тя.

Логан се засмя на шеговития ѝ тон и даде на заден.

— Към центъра ли да карам?

— Не, тази вечер ще ходим извън града. Карай към магистралата и после към океана. Отиваме на брега, но ще спрем в едно хубаво местенце. Ще ти кажа, когато наближим отбивката.

Тиболт я послуша и пое по притихналите пътища в сгъстяващия се сумрак. След няколко минути стигнаха магистралата и когато колата набра скорост, дърветата от двете им страни се размазаха. Върху пътя се проточиха сенки и в колата притъмня още повече.

— Е, разкажи ми за Зевс — подкани го тя.

— Какво те интересува?

— Каквото искаш да ми кажеш. Нещо, което не знам.

Можеше да ѝ каже, че го е купил, понеже жената от една снимка е имала немска овчарка, но не го направи.

— Купих Зевс в Германия. Отлетях дотам и лично го избрах.

— Наистина ли?

Той кимна.

— В Германия овчарката е като гологлавия орел в Америка. Тя е символ на националната гордост и хората в кучкарниците приемат работата си много сериозно. Исках куче с хубаво и силно потекло, а в такива случаи е най-добре да отидеш до Германия. Зевс е от стар род на шампиони в шуцхунд.

— Какво е това?

— В шуцхунд се проверява не само дали кучето се подчинява, но и дали умее да следи и да защитава. Конкуренцията е огромна. Обикновено състезанието продължава два дни и по принцип победителите са най-интелигентните и поддаващи се на обучение кучета. И понеже кучетата от рода на Зевс са шампиони от дълги години, ги развъждат и за двете неща.

— И си го обучил сам? — попита тя впечатлена.

— Откакто той стана на шест месеца. Докато вървяхме от Колорадо, се занимавах с него всеки ден.

— Той е невероятно животно. Винаги можеш да го подариш на Бен, сигурно много ще се зарадва.

Тиболт не отговори.

Тя забеляза изражението му и се премести по-близо до него.

— Шегувах се, не бих ти отнела кучето.

Той усети топлината, която тялото ѝ излъчваше.

— Имаш ли нещо против да те попитам как реагира Бен, когато му каза, че излизаш с мен тази вечер?

— Нямаше нищо против. Двамата с баба вече бяха планирали да гледат филми. Още през седмицата се уговориха кой филм ще си вземат.

— Често ли го правят?

— Преди постоянно, но сега е първият път след инсулта. Знам, че Бен много се вълнуваше. Баба прави пуканки и обикновено му позволява да остане до много късно.

— За разлика от майка му, разбира се.

— Разбира се — усмихна се тя. — А ти какво прави днес?

— Свърших някои неща в къщата. Почистих, изпрах, напазарувах, такива неща.

Тя изви вежда:

— Впечатлена съм, ти си истински домошар. Ако хвърлиш монета върху опънатата покривка, тя отскача ли?

— Естествено.

— Ще се наложи да научиш и Бен да го прави.

— Щом искаш.

Започваха да изгряват първите звезди и фаровете на колата осветяваха завоите по пътя.