net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Разбира се.

— Може ли да ми дадеш няколко монети? Искам да поиграя на видеоигрите — помоли Бен.

— Така и предполагах — посегна към чантата си Бет. — Взех малко от буркана с дребните на излизане. Забавлявай се и не говори с непознати.

— Аз съм на десет, не на пет — отговори синът ѝ отчаяно.

Тя го проследи с поглед, развеселена от отговора му. Понякога говореше дори като гимназист.

— Това място има атмосфера — отбеляза Логан.

— И храната е фантастична. Правят чикагски пици с по-дебело тесто, каквито просто няма на света. Ти каква искаш?

Той разтърка брадичката си:

— Ами… с много чесън и допълнително аншоа.

— Наистина ли? — сбърчи нос тя.

— Само се шегувах. Поръчай каквото си вземате обикновено. Аз не съм претенциозен.

— Бен обича пеперони.

— Тогава ще ядем пеперони.

Тя го изгледа закачливо:

— Някой да ти е казвал, че си много сговорчив?

— Напоследък не. Но пък и не разговарях с много хора, докато вървях.

— Не се ли чувстваше самотен?

— Със Зевс не, той е добър слушател.

— Но не може да участва в разговора.

— Така е, обаче и не мърмори, че ходим дълго. Повечето хора биха се оплаквали.

— Аз нямаше да мърморя — заяви Бет и отметна част от косата си зад рамото. Логан не отговори. — Сериозно ти казвам, като нищо бих прекосила страната пеша.

Логан отново не каза нищо.

— Добре де, прав си, може би щях да се оплача един-два пъти.

Той се засмя и огледа ресторанта:

— Колко от хората тук познаваш?

Тя също се огледа и се замисли:

— Виждала съм повечето в града през годините, но колко познавам наистина? Около трийсетина.

Той прецени, че това са повече от половината клиенти.

— Какво е чувството?

— Всеки да познава всеки ли? Според мен зависи колко сериозни грешки допускаш, понеже в крайна сметка хората ще говорят точно за тях. Любовни връзки, уволнения, злоупотреба с алкохол или с наркотици, автомобилни произшествия. Обаче ако си като мен, чист като роса, не е особено трудно.

Той се ухили:

— Сигурно е приятно човек да е на твоето място.

— Ами да. Да кажем, че си щастливец, понеже седиш на моята маса.

— В това изобщо не се съмнявам — отвърна той.

Мария им поднесе напитките. Докато се отдалечаваше, изви вежди съвсем мъничко, колкото да покаже на Бет, че харесва Логан и че по-късно очаква да узнае какво има помежду им.

Бет отпи от чая, Логан също.

— Какво ще кажеш?

— Определено е сладък — отбеляза той. — Но е вкусен.

Тя кимна и изтри запотената повърхност на чашата си с хартиена салфетка. Смачка я и я остави отстрани.

— Колко време ще останеш в Хамптън? — попита.

— Какво искаш да кажеш?

— Не си тукашен, учил си в колеж, работиш нещо, което на повечето хора им е противно, а и заплащането е много ниско. Въпросът ми е основателен.

— Не смятам да напускам — отговори той.

— Не те питах това. Попитах колко смяташ да останеш в Хамптън. Честно.

Тонът ѝ не търпеше никакво увъртане и Логан живо си представи как Елизабет въдворява ред в шумна класна стая.

— Честно ли? Не знам. Казвам го, понеже през последните пет години се научих да не приемам нищо за даденост.

— Може би е истина, но отново не е отговор на въпроса ми.

Той долови разочарованието в гласа ѝ и се помъчи да намери отговор:

— Какво ще кажеш за това? — каза най-накрая. — Засега тук ми харесва. Работата ми допада, баба ти е страхотна, приятно ми е с Бен и в момента нямам намерение да напускам Хамптън. Това отговор ли е на въпроса ти?

Елизабет усети как думите му и начинът, по който погледът му обхождаше лицето ѝ, я изпълват с приятно очакване. Приведе се напред.

— Забелязах, че изпусна нещо важно от списъка на нещата, които ти харесват.

— Така ли?

— Да, мен. — Тя впери поглед в лицето му, за да го види как ще реагира, и устните ѝ се извиха в усмивка.

— Може би съм забравил — отвърна той и се подсмихна едва-едва.

— Съмнявам се.

— Стеснителен съм.

— Опитай пак.

Той поклати глава:

— Нямам повече предположения.

Тя му намигна:

— Давам ти шанс да си помислиш и да ти хрумне нещо. По-късно пак ще поговорим.

— Става. Кога?

Елизабет обхвана чашата си с ръце и се почувства необичайно напрегната заради онова, което се канеше да каже:

— Свободен ли си в събота вечер?

Ако въпросът го изненада, Логан не показа изненадата си.

— Добре, събота вечер. — Той вдигна чашата си със студен чай и отпи дълга глътка, без да откъсва очи от нейните. Никой от двамата не забеляза кога Бен се е върнал на масата.