net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Поръчахте ли пицата?

Вечерта, докато лежеше в леглото си, Бет се взираше в тавана и се питаше: «Какво си въобразявам, по дяволите?».

Имаше толкова много основания да не постъпва по този начин. Всъщност не знаеше нищо за миналото му. Той все още криеше причината за пристигането си в Хамптън, което не само означаваше, че ѝ няма доверие, но и че тя не може да му се довери напълно. И не само това — Логан работеше в кучкарника на баба ѝ, на броени метри от дома им. Какво щеше да се случи, ако помежду им не се получи? Ами ако той имаше очаквания, на които тя не иска да откликне? Щеше ли да дойде на работа в понеделник? Самичка ли щеше да остане баба ѝ? Щеше ли да се наложи Бет да напусне работата си като учителка и да се върне да помага в кучкарника?

Цялата тази история беше свързана с многобройни евентуални проблеми и колкото повече се замисляше Бет, толкова повече се убеждаваше, че е допуснала ужасна грешка. Но въпреки това… ѝ беше дошло до гуша да бъде сама. Обичаше Бен и баба си, но последните няколко дни, през които прекарваше доста време с Логан, ѝ напомниха какво пропуска. Харесваха ѝ разходките им след вечеря, харесваше ѝ как я гледа той и най-много ѝ харесваше как се държи с Бен.

Нещо повече, смайващо лесно ѝ беше да си представи живота си с Логан. Знаеше, че всъщност не го познава отдавна, за да прецени добре, но вярваше на интуицията си. Възможно ли бе той да е човекът?

Е, не би стигнала толкова далеч. Още не бяха излизали на среща. Лесно е да идеализираш човек, когото почти не познаваш.

Тя се надигна, набухна възглавницата си и отново я сложи в леглото. Е, ще излязат веднъж, пък да видим какво ще стане. Да, имаше надежди, не можеше да го отрече, но толкова. Харесваше го, но не го обичаше. Още не.

Шестнайсета глава

Тиболт

В събота вечерта Тиболт чакаше на дивана и се питаше дали постъпва правилно.

На друго място и по друго време изобщо нямаше да се замисли. Да, несъмнено се беше увлякъл по Елизабет. Допадаха му нейната откритост и интелигентност, а в съчетание със закачливото ѝ чувство за хумор и разбира се, с външността ѝ… той просто не проумяваше защо тя е останала сама толкова дълго време.

Само че не беше на друго място и по друго време и в цялата история нямаше нищо нормално. Носеше снимката ѝ повече от пет години. Беше я търсил из цялата страна. Пристигна в Хамптън и се хвана на работа, за да е близо до нея. Сближи се с баба ѝ, със сина ѝ и накрая с нея. А сега, след две минути, щяха да излязат на първата си среща.

Беше дошъл по определена причина. Прие го веднага след като замина от Колорадо. Прие, че Виктор има право. Още не беше сигурен обаче, че трябва да се срещне и да се сближи с Елизабет. Не беше сигурен и в обратното.

Единственото, в което беше сигурен, е, че очаква с нетърпение вечерта, която щяха да прекарат заедно. Предния ден непрекъснато мислеше за това, докато караше бабчето. През първия половин час на път за Хапмтън тя не спираше да бърбори за какво ли не — от политика до здравето на сестра си, — а накрая се обърна към него със самодоволна усмивка:

— Значи ще излизаш с дъщерята на шефката, а?

Тиболт се размърда неловко на мястото си:

— Казала ти е.

— Разбира се, че ми каза. Но и да не беше, аз го предчувствах. Двамата сте млади, привлекателни и сами, какво друго да очаква човек?

Той не отговори, а когато възрастната жена отново се обади, в гласа ѝ се долавяше меланхолия:

— Тя е сладка като диня. Понякога се тревожа за нея.

— Знам — увери я Тиболт.

Това беше целият разговор, обаче той разбра, че има благословията на бабчето, което беше важно предвид мястото ѝ в живота на Елизабет.

Вече беше вечер и той видя колата на Елизабет да се задава по алеята, като предницата ѝ леко подскачаше заради дупките. Тя не му каза къде ще ходят, само го предупреди да не се облича официално. Той излезе на верандата, когато тя спря пред къщата. Зевс го последва любопитно. Когато Елизабет излезе от колата и се появи на бледата светлина на верандата, Логан просто не можеше да откъсне поглед от нея.

И тя като него беше по джинси, но кремавата ѝ блуза подчертаваше слънчевия загар на кожата ѝ. Меднорусата ѝ коса обгръщаше деколтето на блузата ѝ без ръкави и Логан забеляза, че дори е подчертала със спирала миглите си. Изглеждаше едновременно позната и вълнуващо непозната.

Зевс изтопурка надолу по стълбите към нея, като махаше с опашка и скимтеше доволно.

— Здравей, Зевс, липсвах ли ти? Не сме се виждали само един ден. — Погали го по гърба, а той изскимтя умолително, преди да я близне по ръцете. — Ето това се казва поздрав — вдигна тя поглед към Тиболт. — Как си? Закъснях ли?