net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Какво има, скъпи?

— Имаме ли чували за смет? И сламки?

— Да, разбира се. Защо?

— Тиболт ще ми покаже как да си направя хвърчило и ще го пуснем да лети.

— Звучи забавно.

— Правел хвърчила като малък и летели страхотно.

Тя се усмихна.

— Само това ли ти трябва — чували за смет и сламки?

— Вече намерих корда и тиксо — в гаража на дядо имаше.

Бет видя, че Логан се е запътил към тях от другия край на двора. Бен го забеляза едновременно с нея.

— Здравей, Тиболт! — провикна се той. — Готов ли си да пускаме хвърчилото?

— Тъкмо идвах да проверя дали ти си готов — провикна се в отговор Тиболт.

— Почти. Остана само да взема сламките и чувалите за смет.

Логан махна, че е разбрал. Когато се приближи, Бет забеляза раменете му, стегнатия му кръст. За пръв път обръщаше внимание на тялото му, но днес направо едва ли не… го зяпаше. Извърна се, постави ръка на рамото на Бен и се почувства почти неловко.

— Чувалите за смет са под мивката, а сламките са в килера до бисквитите. Ти ли ще ги вземеш, или аз да отида?

— Аз ще ги взема — каза Бен, после се обърна към Логан: — Ей сега се връщам.

Логан стигна до стълбите точно когато Бен влезе вътре.

— Значи ще правите хвърчило, а? — попита Бет, едновременно изненадана и впечатлена.

— Той каза, че му е скучно.

— Наистина ли умееш?

— Не е толкова трудно. Искаш ли да ни помогнеш?

— Не — отвърна Бет. Тя забеляза, че фланелката му е залепнала към тялото, и побърза да отмести поглед. — Ще ви оставя двамата да се справяте. Това е мъжка работа. Ще ви донеса лимонада. А след това, ако си гладен, ще се радваме да останеш за вечеря. Нищо специално — на Бен му се яде хотдог и макарони със сирене.

— С удоволствие — кимна той.

Бен се показа от задната врата с чувалите в едната ръка и със сламките в другата. Лицето му грееше въпреки синините и накривените очила.

— Намерих! Готов ли си?

Логан се загледа в Бет по-дълго от необходимото и тя усети как шията ѝ пламва, преди да извърне очи. Логан се усмихна на Бен.

— Готов ли си?

— Ако и ти си готов.

Бет се улови, че оглежда Логан, докато двамата с Бен майсторят хвърчилото. Седяха на масата за пикник до големия дъб, Зевс лежеше в краката им и вятърът от време на време донасяше думите им — Логан обясняваше на Бен следващата стъпка, а той питаше дали се е справил. Явно им беше приятно да работят по скромния си проект — Бен бъбреше, правеше по някоя грешка, която Логан поправяше с малко тиксо.

Откога не се беше изчервявала, когато я погледне мъж? Елизабет се запита доколко новопоявилата се стеснителност се дължи на факта, че баба ѝ я нямаше. През последните няколко нощи ѝ се струваше, че едва ли не за пръв път през живота си е сама. Всъщност се беше преместила от дома на баба си в къщата на Кийт, а после обратно при баба си. И макар да ѝ харесваше компанията на баба ѝ и стабилността, не си беше представяла живота си като зряла жена точно по този начин. Някога мечтаеше да си има своя къща, но моментът все не ѝ се струваше подходящ. След брака си с Кийт имаше нужда от помощ за Бен, а когато Бен поотрасна, починаха брат ѝ и дядо ѝ, така че баба ѝ се нуждаеше от подкрепата на Бет точно толкова, колкото и Бет от нейната. А после? Точно когато си помисли, че най-сетне е готова да си потърси свой дом, баба ѝ получи инсулт и тя за нищо на света нямаше да напусне жената, която я бе отгледала.

В този момент обаче неочаквано си представи как би изглеждал животът ѝ, ако обстоятелствата бяха различни. Сега, докато скорците прелитаха между дърветата над главата ѝ, тя седеше на верандата на празната къща и наблюдаваше сцена, която ѝ вдъхваше увереност, че всичко на света може да бъде наред. Дори отдалеч виждаше как Бен съсредоточено слуша обясненията на Логан как да довършат хвърчилото. От време на време Логан се привеждаше, за да напътства момчето спокойно и уверено, като го оставяше сам да свърши най-забавните неща. Фактът, че той просто работеше по проекта и поправяше грешките на Бен без гняв и раздразнение, събуди у нея огромна признателност и топлота към Тиболт. Елизабет все още се наслаждаваше на това ново усещане, когато забеляза, че двамата се запътват към средата на двора. Логан вдигна хвърчилото над главата си, а Бен разви кордата. Бен хукна, Логан го последва и остави вятъра да поеме хвърчилото, преди да го пусне. Логан спря и се загледа към небето, когато хвърчилото се зарея високо над тях и когато той плесна с ръце заради явната радост на Бен, Елизабет си помисли, че понякога най-обикновените неща може да станат необикновени, когато ги вършиш с подходящите хора.