net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Преди няколко часа.

— И ти не ми се обади?

— Не, заведох го в спешното.

— В спешното ли?

— А къде да го заведа? Знаех, че не мога да го доведа тук, преди да го е видял лекар, затова отидохме там. Постъпих като отговорен родител, точно както направи и ти, когато той падна от люлката и си счупи ръката. И ако си спомняш, аз не ти се нахвърлих тогава, както не ти крещя, че му позволяваш да играе в къщичката на дървото — много е опасна.

Елизабет изглеждаше твърде шокирана, за да отговори, и той поклати глава възмутено:

— Така или иначе, той пожела да се прибере.

— Добре — отговори Бет, все още търсейки думите. Едно мускулче на лицето ѝ се стягаше и отпускаше. Махна на Клейтън да си тръгва: — Както и да е. Върви си, аз поемам.

Прегърна Бен и понечи да го отведе, но в този миг Клейтън забеляза Тиболт, който седеше на верандата, вперил поглед право в него. Клейтън се ококори, после очите му гневно проблеснаха. Тръгна към верандата.

— Какво търсиш тук? — попита.

Тиболт го гледаше, без да помръдва. Ръмженето на Зевс стана заплашително.

— Какво търси той тук, Бет?

— Върви си, Кийт. Ще говорим утре — извърна се тя.

— Не ми обръщай гръб — злобно избухна той и я стисна за ръката. — Зададох ти въпрос.

Зевс изръмжа и задните му крака затрепериха. Клейтън явно едва сега забеляза кучето с оголени зъби и настръхнала козина.

— На твое място щях да пусна ръката ѝ — обади се Тиболт с равен и спокоен глас. Прозвуча по-скоро като предложение, отколкото като нареждане. — Веднага.

Клейтън изгледа кучето и тутакси пусна ръката на Бет. Докато тя и Бен забързано се отдалечаваха към верандата, той изгледа яростно Тиболт. Зевс пристъпи напред, без да спира да ръмжи.

— По-добре си върви — тихо каза Тиболт.

Клейтън се позачуди, но после направи крачка назад и се обърна. Тиболт го чу да ругае тихо, докато крачи към колата, отваря вратата и я затръшва зад себе си.

Тиболт протегна ръка и потупа Зевс:

— Добро момче — прошепна му.

Клейтън даде на заден, зави, стрелна се по алеята и изпод гумите му се разхвърчаха ситни камъчета. Едва когато задните му светлини се скриха от поглед, Зевс се успокои. Посрещна Бен, махайки с опашка.

— Здрасти, Зевс — каза момчето.

Кучето погледна към Тиболт за разрешение.

— Може — пусна го той. Зевс се спусна към Бен, сякаш да му каже: «Много се радвам, че си дойде.» Подуши Бен, а момчето го потупа по главата.

— Липсвах ли ти! — попита го доволно. — И ти ми липсваше.

— Ела тук, скъпи — повика го Елизабет и тръгна напред. — Да влезем вътре и да сложим малко лед на окото ти. Искам да го погледна на светло.

Те отвориха мрежестата врата, а Тиболт се изправи.

— Здравей, Тиболт — махна му Бен.

— Здрасти, Бен.

— Може ли утре да си поиграя със Зевс?

— Ако майка ти позволи, аз нямам нищо против. — Тиболт не можеше да разбере дали Елизабет иска да остане насаме със сина си. — Може би трябва да тръгвам. Стана късно, а утре ще ставам рано — каза той.

— Благодаря ти — каза Елизабет, — оценявам го. И извинявай за всичко това.

— Няма за какво.

Той се запъти към алеята, после се обърна към къщата. Различи движение зад пердетата на прозореца в дневната.

Загледа се към сенките на двете фигури и за пръв път остана с усещането, че най-сетне разбира причината да бъде тук.

Четиринайсета глава

Клейтън

Защо трябваше да намери този тип точно в къщата на Бет! Ама че случайност! Адски малка случайност, със сигурност!

Ненавиждаше това човече! Не, не, всъщност искаше да го унищожи! Не само заради кражбата на фотоапарата и спуканите гуми, макар че заради това определено си струваше да полежи в затвора заедно с неколцина пристрастени към амфетамина наркомани. И не само защото Телбод го постави в неизгодно положение с фотоапарата. А понеже този тип, същият, който го направи на глупак преди време, стана причина Кийт да се разтресе като желе пред Бет.

«На твое място щях да пусна ръката ѝ» беше зле, ами после… О, точно там този тип адски сгази лука. «По-добре си върви…» И всичко това с онзи спокоен, сериозен и заплашителен тон, с който самият Клейтън разговаряше с престъпниците. И той наистина го направи — измъкна се като улично куче с подвита опашка, което влоши още повече нещата.

Обикновено не би търпял такова нещо нито секунда, дори в присъствието на Бет и на Бен. Никой не можеше безнаказано да му дава нареждания. Затова Клейтън щеше ясно да покаже на този тип, че е допуснал най-голямата грешка в живота си. Само дето не го направи! Там е работата. Не можа. Не и в присъствието на онзи пес, който му оглеждаше слабините, все едно са предястието от неделното меню. В тъмното наистина приличаше на бясно псе и Кийт си припомни историите, които Кени Мур му разказваше за Пантера.