net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— За какво?

— За една снимка. За една глупава стара снимка. Можеш ли да повярваш?

При тези неочаквани думи сърцето на Тиболт заби учестено в гърдите, но той се постара да запази спокойствие.

— Той направи тази снимка, когато отидохме на панаира онази година — продължи Елизабет. — Прекарахме заедно уикенда, преди той да се запише в армията, и след като направихме обичайните обиколки, поскитахме, за да останем сами. Помня, че седнах до него под един огромен бор и двамата разговаряхме с часове и гледахме виенското колело. Беше огромно, цялото осветено, чувахме как децата ахкат и охкат, докато се въртят под ясното лятно небе. Говорихме за мама и татко, питахме се какви ли щяха да бъдат, дали косите им щяха да бъдат прошарени, дали щяхме да останем да живеем в Хамптън, или щяхме да се преместим, и аз помня, че погледнах нагоре към небето. И точно в този момент видях падаща звезда, и си помислих, че те сигурно ни чуват.

Тя замълча, унесена в спомени, после продължи:

— Ламинира снимката и я носи у себе си през цялото начално обучение. След като замина за Ирак, ми изпрати имейл, че я е изгубил, и ме моли да му изпратя друга. Стори ми се малко налудничаво, обаче не бях там, не знаех какво преживява, затова му изпратих още една снимка. Но не го направих веднага. Не ме питай защо. Просто усещах някаква вътрешна съпротива да го сторя. Слагах диска със снимките в чантата си, но всеки път, когато наближавах фотоателието просто забравях да извадя снимка. И преди да се усетя, инвазията започна. Най-накрая изпратих снимката, но писмото се върна неотворено. Дрейк загина през първата седмица от нахлуването. — Елизабет погледна Логан. — Пет дни. Толкова е издържал. А аз така и не успях да му изпратя единственото, което поиска от мен. Знаеш ли как се чувствам заради това?

Тиболт усети как стомахът му се свива.

— Не знам какво да кажа.

— Нищо не можеш да кажеш. Това е просто едно от онези ужасни, невъзможни неща. А днес… днес не спирам да си мисля, че споменът за него избледнява. Баба не помнеше, Бен не помнеше. Него поне го разбирам — още нямаше пет, когато Дрейк беше убит, а знаеш какви са спомените на тази възраст, малко от тях се запечатват трайно. Дрейк обаче се държеше чудесно с него, понеже наистина му харесваше да общуват. — Тя сви рамене. — Като теб.

На Тиболт му се искаше Елизабет да не бе казала това. Мястото му не беше тук.

— Не исках да те наемаме — продължи тя, без да забелязва смущението му. — Знаеше ли го?

— Да.

— Но не понеже идваш пеша от Колорадо. Това е само една от причините, но основната е, че си бил морски пехотинец.

Той кимна и във възцарилото се мълчание тя се пресегна към машината за сладолед.

— Може би трябва да добавим още лед. — Отвори капака, сложи още лед и му подаде машината отново.

— Защо си тук? — попита тя накрая.

Той разбра какво има предвид, но се престори, че не е.

— Защото ти ме помоли да остана.

— Питах защо си в Хамптън. И този път искам да ми кажеш истината.

Той трескаво потърси убедително обяснение.

— Стори ми се приятно място и засега наистина е.

По изражението ѝ разбра, че тя очаква цялата истина. Бет се намръщи, защото Тиболт не каза нищо повече.

— Свързано е с мисията ти в Ирак, нали?

Мълчанието му го издаде.

— Колко време беше там? — попита тя.

Той се размърда на мястото си, понеже не му се говореше за това, но нямаше избор.

— Кой път?

— Колко пъти си ходил?

— Три.

— Участва ли в бойни действия?

— Да.

— Но си оцелял.

— Да.

Тя стисна устни и сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— Защо ти си оцелял, а брат ми не?

Той завъртя лоста четири пъти, преди да отговори, макар да знаеше, че лъже:

— Не знам.

Когато Елизабет стана да донесе купи и лъжички за сладоледа, Тиболт едва се пребори с желанието си да повика Зевс и да си тръгне веднага, преди да е размислил, и да се върне в Колорадо.

Не можеше да престане да мисли за снимката в джоба си, за снимката, която Дрейк беше изгубил. Тиболт я беше намерил, Дрейк бе загинал, а сега той се намираше тук, в дома, в който Дрейк беше отраснал, и разговаряше със сестра му.

Изглеждаше невероятно, но докато се мъчеше да преодолее внезапната сухота в устата си, той се съсредоточи, над нещата, които знаеше, че са истина. Снимката си беше просто това — снимка на Елизабет, направена от брат ѝ. Талисмани не съществуват. Тиболт беше оцелял след Ирак, но същото важеше за огромен брой войници, изпратени на мисия там. Всъщност повечето от неговия взвод, включително Виктор. Имаше и загинали — Дрейк беше един от тях, — и макар да беше трагедия, случилото се нямаше нищо общо със снимката. Водеха война. Самият той беше тук, понеже беше взел решение да потърси жената от снимката, което изобщо не беше свързано със съдбата или с вярата в магии.