net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Добре, сега е твой ред да говориш. Вече знаеш почти всичко за мен.

— Какво те интересува?

Елизабет взе купичката си и хапна още малко сладолед, преди да го попита:

— Бил ли си влюбен?

Когато той изви вежди заради начина, по който прозвуча въпросът, тя махна с ръка:

— Да не си посмял да ми отговориш, че въпросът е твърде личен. Не и след всичко, което ти разказах.

— Веднъж — призна той.

— Наскоро ли?

— Не, преди години, докато учех в колежа.

— Каква беше тя?

Той се опита да намери подходящите думи:

— Земна.

Елизабет не продума, но по изражението ѝ Логан разбра, че иска да научи повече.

— Добре — продължи той. — Тя специализираше в областта на феминизма и обичаше да носи удобни чехли и карирани ризи. Презираше грима. Пишеше становища за студентския вестник и поддържаше каузата на почти всяка социална група на света, освен на мъжете и на богатите. И беше вегетарианка.

Елизабет го погледна изпитателно:

— Кой знае защо не те виждам с такава жена.

— Аз също. Тя също. Така се оказа накрая. Но за известно време успяхме с удивителна лекота да преодолеем очевидните си различия.

— Колко време продължи?

— Малко повече от година.

— Поддържаш ли някаква връзка с нея?

— Не — поклати глава той.

— И това ли е?

— Имах няколко ученически увлечения, но в общи линии е това. Все пак да не забравяме, че последните пет години не бяха подходящи за нови връзки.

— Да, допускам, че е така.

Зевс се надигна и впери поглед към алеята с потрепващи уши. След малко Тиболт чу далечното боботене на автомобилен двигател и в далечината сред дърветата просветна широка светла ивица, която постепенно започна да се стеснява. Някой се приближаваше по алеята. Елизабет се смръщи озадачено, преди един седан да се покаже зад завоя и бавно да се приближи към къщата. Лампите на верандата не осветяваха колата, но Тиболт я позна и се напрегна. Беше или шерифът, или някой от заместниците му.

Елизабет също я позна.

— Надали е за хубаво — промърмори той. — Какво искат според теб?

Елизабет се изправи на мястото си на верандата.

— Всъщност не са те, а е той, бившият ми съпруг. — Сведе поглед и махна на Логан: — Стой тук, аз ще се оправя.

Тиболт даде знак на Зевс да седне и да мирува. Автомобилът приближи и спря до колата на Елизабет в другия край на къщата. През храстите Логан видя предната врата да се отваря и Бен да излиза, влачейки раницата след себе си. Тръгна към майка си с наведена глава. Шофьорската врата също се отвори и отвътре се показа заместник-шериф Кийт Клейтън.

Зевс изръмжа тихо и застана нащрек, в очакване на командата на Тиболт да нападне този тип. Елизабет учудено стрелна Зевс с поглед, но в този момент Бен се показа на светло. Тиболт забеляза едновременно с Елизабет, че очилата му ги няма, забеляза и моравите синини около окото на момчето.

— Какво се е случило? — възкликна Елизабет и коленичи, за да погледне по-отблизо. — Какво си направил?

— Дреболия — приближи се към тях Клейтън. — Просто синина.

Бен се извърна, понеже не искаше майка му да види.

— Къде са очилата му? — попита тя, все още мъчейки се да проумее всичко. — Ти ли го удари?

— Не съм го удрял. Божичко! Не бих му посегнал! За какъв ме вземаш?

Елизабет сякаш не го чуваше и насочи цялото си внимание към сина си:

— Добре ли си? О, изглежда ми зле. Какво се е случило, миличък? Очилата ти счупиха ли се?

Тя знаеше, че той няма да ѝ отговори, докато Клейтън не си тръгне. Повдигна лицето му и видя, че кръвоносните съдове в окото му са се спукали и то е кръвясало.

— Колко силно хвърли? — попита тя с ужасено изражение.

— Немного. Това е само синина. Окото му е добре, успяхме и да залепим очилата му.

— Не е само синина! — повиши тон Елизабет, едва успявайки да се владее.

— Престани да се държиш така, все едно аз съм виновен — извика Клейтън.

— Наистина ти си виновен!

— Той не можа да хване! Просто си подавахме топката. Стана случайно, за бога! Нали, Бен? Забавлявахме се, нали?

Момчето стоеше, заболо поглед в земята.

— Да — промърмори.

— Кажи ѝ какво се случи. Кажи ѝ, че вината не е моя. Хайде!

Бен пристъпи от крак на крак.

— Подавахме си топката. Аз не успях да хвана и топката ме удари в окото. — Показа на Елизабет очилата си, залепени с тиксо по средата. — Татко ми оправи очилата.

Клейтън разпери ръце:

— Ето видя ли? Какво толкова! Често се случва. Това е част от играта.

— Кога се случи? — настойчиво попита тя.