net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Тръгна да я търси заради Виктор…

Примигна и си напомни, че не вярва на онова, което му беше наговорил Виктор — това си бяха чисти суеверия. Не можеше да е вярно. Поне не всичко.

Зевс явно усети вътрешната му борба, вдигна глава и впери поглед в него. Както стоеше с щръкнали уши, той изскимтя тихо и се качи по стълбите, за да близне ръката на Тиболт. Логан повдигна муцуната му и кучето подуши лицето му.

— Какво търся тук? — прошепна Логан. — Защо дойдох?

И докато чакаше отговор, който никога нямаше да получи, чу мрежестата врата да се затръшва зад него.

— Сам ли си говориш, или на кучето? — попита Елизабет.

— И двете.

Тя седна до него и му подаде лъжица.

— Какво каза?

— Нищо важно — отговори той, даде знак на Зевс да легне и кучето се сви на стълбите, за да остане близо и до двамата.

Елизабет отвори кутията за сладолед и сипа по малко в двете купички.

— Дано да ти хареса — подаде му тя едната купа.

Взе си лъжичка и опита, преди да се обърне към него със сериозно изражение:

— Искам да ти се извиня.

— За какво?

— За онова, което казах преди малко… Когато те попитах как така ти си оцелял, а брат ми не.

— Въпросът е справедлив — кимна Логан, чувствайки се неловко под вперения ѝ поглед.

— Не, не е — възрази тя. — Не биваше да ти го задавам и те моля да ме извиниш.

— Всичко е наред — увери я той.

Тя си взе още една лъжичка и се поколеба, преди да продължи:

— Помниш ли, че ти казах за нежеланието си да те наемем, понеже си бил морски пехотинец?

Той кимна.

— Не е каквото си мислиш. Причината не е, че ми напомняш за Дрейк, дължи се по-скоро на начина, по който е загинал. — Тя почука с лъжичката си по купата. — Дрейк е убит от приятелски огън.

Тиболт се извърна, а тя продължи:

— Разбира се, отначало не го знаех. Постоянно увъртаха: «Разследването продължава», «Проучваме случая» и така нататък. Минаха месеци, преди да узнаем как всъщност е загинал, а дори тогава не научихме кой е отговорен. — Елизабет потърси подходящите думи: — Просто не ми се струваше редно, разбираш ли? Знам, че е станало случайно и че който го е застрелял, го е направил неволно, обаче ако нещо подобно се случи в Щатите, някой ще бъде обвинен в убийство. Случи ли се в Ирак обаче, никой не иска истината да излиза наяве. И тя никога няма да излезе.

— Защо ми го разказваш? — попита тихо Тиболт.

— Защото това е истинската причина за нежеланието ми да те наемем. След като научих какво се е случило, винаги когато видех морски пехотинец, се питах дали той е убил Дрейк и дали не прикрива онзи, който го е сторил. Съзнавах, че не е честно, че постъпвам несправедливо, но просто не можех да го превъзмогна. А след известно време гневът стана неизменна част от мен, сякаш беше единственият начин, по който бях в състояние да се справя със скръбта. Не харесвах човека, в когото се бях превърнала, но бях впримчена в този ужасен омагьосан кръг на въпроси и обвинения. А после най-неочаквано ти се появи в канцеларията и поиска да те наемем на работа. И баба, макар да знаеше точно как се чувствам — а може би точно затова, — реши да те наеме. — Елизабет остави купичката си настрани и продължи: — Затова не бях много разговорлива през първите няколко седмици. Не знаех какво да кажа. Мислех, че изобщо няма да ми се налага да говоря, понеже ще напуснеш след няколко дни като всички останали. Ти обаче не напусна. Напротив, работиш усърдно, оставаш до късно и се държиш страхотно с баба и със сина ми… и най-неочаквано започнах да те възприемам не толкова като морски пехотинец, а просто като мъж. — Тя замълча, сякаш унесена в мислите си, после го побутна с коляно: — И то мъж, който оставя разчувстваните жени да дърдорят до безкрай.

Логан също я побутна в отговор, за да ѝ покаже, че всичко е наред.

— Днес е рожденият ден на Дрейк.

— Да, така е — вдигна купичката си Елизабет: — За моето братче Дрейк.

Тиболт чукна купичката си в нейната.

— За Дрейк — повтори той.

Зевс изскимтя и тревожно вдигна поглед към тях. Въпреки напрежението Елизабет се пресегна и разроши козината му.

— Ти няма нужда да вдигаш тост, това е мигът на Дрейк.

Той наклони глава озадачено и тя се засмя.

— Дрън, дрън. Не разбира нито дума.

— Така е, но разбира кога човек е разстроен. Затова остана близо до нас.

— Той наистина е забележителен. Не съм виждала толкова интуитивно и добре обучено куче. Баба каза същото, а от нейната уста това е голяма похвала.

— Благодаря. Явно произходът му е добър.