net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Имаха нужните части — накладки, топлоустойчиво масло, менгеме и така нататък, и той се върна след по-малко от половин час. Намести крика, повдигна колата и махна първата гума. Издърпа буталото, свали старите накладки, провери дисковете и сложи новите накладки. Върна колелото на мястото му и повтори същото с другите колела.

Тъкмо приключваше с третата накладка, когато Елизабет спря колата си до стария пикап. Той погледна през рамо точно когато тя слизаше, и си даде сметка, че е отсъствала часове.

— Как върви? — попита тя.

— Тъкмо приключвам.

— Наистина ли?

— Просто сменям накладките, не е бог знае какво.

— Сигурна съм, че и хирургът би казал същото — просто един апендицит.

— Искаш ли да ти покажа? — попита Тиболт, вдигнал поглед към нея.

— Колко време ще отнеме?

— Не много — сви рамене той. — Десет минути?

— Наистина ли? — повтори тя. — Добре, само да внеса покупките.

— Да ти помогна?

— Не, само две торби са.

Той постави третото колело на мястото му и затегна гайките, преди да се заеме с последното колело. Тъкмо развъртя гайките, и Елизабет се приближи. Приклекна до него и той усети лекото ухание на кокосовия лосион.

— Първо, сваляш колелото — започна Логан и методично я преведе през всички стъпки на процеса, като се увери, че тя го разбира. Когато свали крика и се зае да събира инструментите, Елизабет поклати глава:

— Изглежда прекалено лесно. Мисля, че и аз мога да се справя.

— Вероятно.

— Тогава защо взимат толкова скъпо?

— Не знам.

— Не съм се ориентирала към правилната професия — отбеляза тя, вдигна косата си и я прихвана на опашка. — Но ти благодаря, че се погрижи. Отдавна се каня да оправя спирачките.

— Няма проблем.

— Гладен ли си? Купих прясно пуешко за сандвичи и малко туршия.

— Звучи вкусно — отговори той.

Обядваха на задната веранда с изглед към градината. Елизабет все още му се струваше разсеяна, но си поговориха какво е да израснеш в малко южняшко градче, където всеки познава всеки. Някои от историите бяха забавни, но Тиболт призна, че предпочита да води по-анонимно съществуване.

— Защо ли не съм изненадана? — попита тя.

След това той отиде да поработи, а Елизабет посвети следобеда на почистването на къщата. За разлика от дядо ѝ Тиболт успя да отвори прозореца на канцеларията, залепнал заради боята, макар да се оказа по-трудно от ремонта на спирачките. Поизмъчи го и затварянето след това, макар че здравата го изтърка с шкурката. Накрая боядиса ремонтираното място.

След това протече най-обикновен работен ден. Когато Логан приключи със задълженията си в кучкарника, наближаваше пет часът и макар че можеше да си тръгне, той не го стори, а отново се зае с папките, понеже искаше да си помогне за другия ден. Задълбочи се в работата си през следващите няколко часа и постигна сериозен напредък — поне той смяташе така, — затова не чу кога се е приближила Елизабет. Вместо това забеляза, че Зевс се изправя и тръгва към вратата.

— Учудвам се, че още си тук — обади се тя от прага. — Видях, че свети, и реших, че си забравил да угасиш.

— Не бих забравил.

Тя посочи към купчината папки върху бюрото:

— Не мога да ти опиша колко се радвам, че си се заел с това. Баба се помъчи да ме убеди да подредя папките това лято, но аз все отлагах.

— Значи съм извадил късмет — провлече той.

— Не, аз извадих. И се чувствам някак виновна.

— За малко да ти повярвам, ако не беше самодоволната ти усмивка. Да са се обаждали Бен или баба ти?

— И двамата. Баба прекарва страхотно, Бен е нещастен. Не ми го каза, но го усетих по гласа му.

— Съжалявам — каза Логан.

Тя сви напрегнато рамене и хвана бравата. Завъртя я в двете посоки, привидно заинтригувана от механизма. Накрая въздъхна.

— Искаш ли да ми помогнеш да направя сладолед?

— Моля? — остави той папката, на която поставяше етикет.

— Обожавам домашен сладолед. Няма нищо по-хубаво от това в горещото време, но не е забавно, ако не го споделиш с някого.

— Не знам дали изобщо някога съм опитвал домашен сладолед…

— Тогава не знаеш какво изпускаш. Навит ли си?

Детинското ѝ въодушевление се оказа заразително.

— Добре, добре — съгласи се той. — Звучи забавно.

— Ще изтичам до магазина да взема каквото ни трябва. Връщам се след малко.

— Няма ли да е по-лесно просто да си купим сладолед.

Очите ѝ грееха от удоволствие:

— Не е същото, ще видиш. Връщам се след няколко минути.

И удържа на думата си. Тиболт едва успя да се изправи от бюрото и да провери кучетата за последен път, и я чу да се връща по алеята. Посрещна я, докато излизаше от колата.