net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Логан скръсти ръце:

— Но това не ти попречи.

— За какво да ми попречи?

— Да станеш учителка. И да се справиш като самотна майка. — Той се усмихна широко и додаде: — И по някакъв начин да се справиш.

Тя му се усмихна признателно:

— С помощта на баба.

— Всичко, което е нужно. — Той преметна крак върху крак, изгледа я и се подсмихна: — Невзрачно девойче, а?

— В гимназията ли? Да, определено бях невзрачна.

— Трудно ми е да повярвам.

— Ако искаш вярвай.

— А как успя с колежа?

— Имаш предвид с Бен ли? Не беше лесно, обаче ми признаха резултати от курсове, които бях изучавала в гимназията, което донякъде ми осигури летящ старт, а после учих в местния колеж, докато Бен беше още в пелени. Ходех на занятия само два-три пъти в седмицата, докато баба се грижеше за Бен, после се прибирах и учех у дома, когато бях свободна от майчинските си задължения. Същото продължи и когато се прехвърлих в университета в Уилмингтън, понеже беше достатъчно близо, за да ходя на занятия и да се прибирам вечер. Учих цели шест години, преди да си получа дипломата, но не исках да злоупотребявам с добрината на баба и да давам причина на бившия си съпруг да поиска пълно попечителство. А навремето той сигурно щеше да опита да го получи просто защото можеше.

— Явно е голям чаровник!

— Представа нямаш — намръщи се тя.

— Искаш ли да го набия?

Тя се засмя.

— Смешното е, че преди време можеше и да се възползвам от предложението ти, но вече не. Той просто е… незрял. Смята, че всяка срещната жена е луда по него, ядосва се на дреболии и винаги обвинява другите, когато нещо се обърка. Шестнайсетгодишен в ролята на трийсет и една годишен мъж, ако ме разбираш. — Бет усещаше, че Логан я наблюдава. — Стига сме говорили за него. Кажи ми нещо за себе си.

— Какво например?

— Каквото и да е, не знам. Защо завърши антропология?

Той се замисли над въпроса ѝ:

— Май заради характера си.

— Какво означава това?

— Знаех, че не искам да завършвам практични специалности като бизнес или инженерство, а към края на първия курс започнах да си говоря с други студенти, избрали хуманитарни предмети. Исках да ми бъде интересно.

— Шегуваш се.

— Не. Поне това беше причината да запиша първите няколко уводни курса. След това си дадох сметка, че антропологията е смесица от история, предположения и загадки, а всичко това ми допадна. Увлякох се.

— Ами студентските купони.

— Не си падах.

— Футболните мачове?

— Не.

— Понякога не ти ли се струва, че си пропуснал най-хубавото в колежа?

— Не.

— И на мен — съгласи се тя. — Не и след като родих Бен.

Той кимна и после посочи към гората:

— Ами… да пуснем ли Зевс да намери Бен?

— Боже мой! — възкликна тя малко притеснено. — Да. Може да го намери, нали? Колко време мина?

— Не много. Може би пет минути. Ще изведа Зевс, а ти не се притеснявай. Няма да отнеме много.

Той се приближи до вратата и я отвори. Кучето изтича навън, махвайки с опашка, и тръгна надолу по стълбите. Веднага вдигна лапа, застанал до верандата, после изприпка нагоре по стълбите към Логан.

— Къде е Бен? — попита го стопанинът му.

Зевс наостри уши. Логан посочи натам, където се беше изгубило момчето.

— Намери Бен.

Зевс се извърна и припна, забол нос в земята. След броени секунди надуши следата и изчезна в мрака.

— Не трябва ли да тръгнем след него? — попита Бет.

— Искаш ли?

— Да.

— Ами хайде.

Тъкмо бяха стигнали до първите дървета, и тя чу игривия лай на Зевс. Веднага след това прозвуча и доволният вик на Бен. Елизабет се извърна към Логан, а той само сви рамене.

— Значи не си ни лъгал! Колко време мина? Две минути?

— На него му е лесно. Знаех, че Бен няма да се отдалечава много.

— Колко най-дълго е търсил нещо?

— Вървя по следата на един елен… мисля, близо дванайсет километра. Нещо такова. Щеше да продължи, но еленът влезе в частен имот. Някъде в Тенеси.

— А ти защо следеше елена?

— За да го упражнявам. Зевс е умно куче. Обича да учи нови неща и да използва уменията си. — В този момент Зевс се подаде между дърветата, а Бен изникна зад него. — Той се забавлява не по-малко от Бен.

— Беше невероятно! — възкликна момчето. — Той се приближи право към мен, а аз седях, без да гъкна.

— Искаш ли пак? — попита Логан.

— Може ли? — примоли се Бен.

— Ако майка ти няма нищо против.

Бен се обърна към майка си, а тя вдигна ръце:

— Давай.

— Добре, приберете го пак. Този път ще се скрия наистина — заяви Бен.