net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Може би трябва да взема фенерче.

— Не е честно! — възрази Бен.

— Не за кучето, а за теб, за да не се изгубиш.

— Няма да се изгуби — увери я Логан. — Зевс ще го намери.

— Лесно ти е на теб, нали не е твой син.

— Ще се оправя — увери я и Бен.

Не беше съвсем спокойна, обаче тъй като Логан не изглеждаше никак притеснен, се съгласи.

— Добре — въздъхна Елизабет. — Обаче искам да взема фенерче за себе си, става ли?

— Става — съгласи се Бен. — Какво да правя?

— Скрий се — каза му Логан, — а аз ще изпратя Зевс да те потърси.

— Където си поискам ли?

— Защо не се скриеш някъде там? — посочи Логан към гористата местност западно от потока, от другата страна на алеята към кучкарника. — Не ми се иска случайно да паднеш в потока. Пък и следата ти ще остане прясна. Двамата си играхте там преди вечеря. След като той те намери, тръгваш след него, ясно? Така няма да се загубиш.

Момчето погледна към гората.

— Добре. Откъде да съм сигурен, че той не гледа?

— Ще го прибера вътре и ще преброя до сто, преди да го пусна.

— И няма да му позволяваш да наднича, нали?

— Обещавам. — Логан насочи вниманието си към Зевс. — Ела — подкани го той, запъти се към вратата и я отвори, но спря. — Може ли да го вкарам вътре?

— Всичко е наред — кимна Бет.

Логан даде знак на Зевс да влезе вътре и да легне, после затвори вратата.

— Добре, готово.

Момчето хукна към гората, а той започна да брои на глас. Тичайки, Бен се провикна през рамо:

— Брой по-бавно!

Фигурката му постепенно се изгуби в мрака и той се скри от поглед още преди да стигне гората.

Бет скръсти ръце.

— Трябва да призная, че имам лошо предчувствие.

— Защо?

— Синът ми се крие в гората посред нощ. Боже, защо ли?

— Всичко ще бъде наред. Зевс ще го намери за две-три минути най-много.

— Имаш невероятно доверие в кучето си.

Логан се усмихна и за един кратък миг двамата останаха на верандата, мълчаливо наслаждавайки се на вечерта. Въздухът беше топъл и влажен, но вече не беше горещ и ухаеше като земята: на смесица от пръст, бор и дъб, мирис, който неизменно напомняше на Бет, че макар светът непрекъснато да се променя, това място сякаш винаги остава неизменно.

Усещаше, че Логан я наблюдава през цялата вечер и се старае да не я зяпа, знаеше, че самата тя прави същото с него. Харесваше ѝ начинът, по който вниманието му я караше да се чувства. Приятно ѝ беше, че той я намира за привлекателна, допадаше ѝ също, че в увлечението му няма нищо от настойчивостта или желанието, които тя често долавяше, когато мъжете я зяпаха. Вместо това той бе доволен просто да стои до нея и по някаква причина тя се нуждаеше точно от това.

— Радвам се, че остана за вечеря — обади се Бет, понеже не знаеше какво друго да каже. — Бен си прекарва чудесно.

— И аз се радвам.

— Ти се държа прекрасно с него, докато играехте шах.

— Не беше трудно.

— На някои хора им е трудно.

Той се поколеба, преди да попита:

— За бившия ти ли говорим отново?

— Толкова ли съм прозрачна? — облегна се Бет на едната подпора. — Да, прав си. Говорех за бившия си съпруг.

Той се облегна на стълба от отсрещната страна на стълбите с лице към нея.

— И?

— Просто ми се иска нещата да бяха различни.

Той се поколеба и Бет се досети, че Логан се пита дали да каже още нещо. Накрая избра да не го прави.

— Той няма да ти допадне — каза Елизабет. — Всъщност според мен и той не би те харесал.

— Така ли?

— Да. Но се смятай за щастливец, понеже нищо не пропускаш.

Той се вгледа в нея настойчиво, но не продума. Елизабет допускаше, че Логан вероятно си спомня как го беше отрязала по-рано вечерта. Отметна няколко немирни кичура и се поколеба дали да продължи: — Искаш ли да ти разкажа?

— Само ако ти искаш.

Тя се замисли за миналото и въздъхна.

— Най-старата история на света… Аз бях невзрачно девойче в гимназията, той беше с няколко години по-голям от мен, но ходехме в една и съща църква, откакто се помня, така че прекрасно знаех кой е. Започнахме да излизаме няколко месеца преди да завърша. Семейството му е заможно и той винаги е излизал с най-популярните момичета, така че явно съм се увлякла и съм се размечтала. Пренебрегнах няколко сериозни проблема, намерих му извинение за други и неусетно се оказах бременна. И изведнъж животът ми се промени. Вече нямаше да замина да уча в колеж есента, изобщо нямах представа какво е да бъдеш майка, камо ли самотна майка. Изобщо не си представях как да прекратя всичко. Последното, което очаквах от него, бе да ми предложи брак, но по някаква причина той го стори, аз приех и макар да ми се искаше да вярвам, че всичко ще потръгне, и да се постарах да убедя баба, че знам какво върша, и двамата разбрахме, че сме допуснали грешка още преди мастилото на брачното ни свидетелство да изсъхне. На практика нямахме нищо общо. Карахме се почти постоянно и накрая се разделихме малко след раждането на Бен. И тогава наистина се обърках.