net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Да ти помогна ли?

Тя го изгледа скептично.

— Не ми казвай, че освен да обучаваш кучета, да поправяш коли и да свириш на музикални инструменти, си и майстор-готвач.

— Е, не чак майстор, но се оправям в кухнята. Всяка вечер си приготвям вечеря.

— Така ли? Какво вечеря снощи?

— Сандвич с пуешко. И туршия.

— А предната вечер?

— Сандвич с пуешко. Без туршия.

Тя се засмя:

— Кога за последен път си приготвял топла храна?

Той се престори, че се мъчи да си спомни:

— Ами… фасул с наденички в понеделник.

Тя се престори на изненадана:

— Признавам, че сбърках. Можеш ли да настържеш сиренето?

— В това съм голям специалист.

— Добре, в бюфета има купа, под блендера. Не е нужно да стържеш цялото парче, Бен обикновено изяжда по две такос, а аз — една. Останалото ще е за теб.

Тиболт остави бирата си на плота и извади купа от шкафа. После изми ръцете си на мивката и разви сиренето. Тайно поглеждаше към Елизабет, докато работеше. Тя приключи с лука и се зае със зелената чушка. После с домата. Ножът ѝ се движеше бързо и прецизно.

— Много си бърза.

Без да нарушава ритъма на движенията си, тя, отговори:

— Преди време си мечтаех да отворя ресторант.

— Кога?

— Бях на петнайсет. За рождения си ден дори поисках нож гинсу.

— Онзи, дето го рекламират по телевизията късно през нощта ли? И разрязват с него консервена кутия?

— Точно той — кимна Елизабет.

— Купиха ли ти?

— С него режа сега.

— Не познавам човек, който да си признае, че си е купил — усмихна се Логан.

— Вече познаваш — стрелна го с поглед тя. — Мечтаех си да отворя страхотно местенце в Чарлстън или в Савана, да издавам готварски книги и да водя собствено предаване. Знам, че е откачено, обаче цяло лято се упражнявах да режа. Кълцах каквото намеря с възможно най-голяма скорост, докато не станах бърза като онзи тип от рекламата. Пълнех купи с тиквички, моркови и тиква от градината и ги режех. Баба направо откачаше, понеже се налагаше почти всеки ден да ядем лятна яхния.

— Какво е лятна яхния?

— Каквато и да било смес от зеленчуци, поднесена върху спагети или ориз.

Тиболт се усмихна, а Бет премести настрани купата със зеленчуците.

— И какво стана после?

— Лятото свърши, зеленчуците също.

— Аха! — възкликна той, питайки се как е възможно човек да изглежда толкова красив с престилка.

— Така — извади тя още една тенджера под мивката, — сега да забърквам соса.

Изсипа голяма консерва домати, добави чушките и лука, сипа малко табаско, сол и черен пипер. Разбърка ги и нагласи котлона на средна степен.

— Рецептата твоя ли е?

— На баба. Бен не обича пикантна храна и тя измисли това.

Тиболт приключи със сиренето и отново го уви.

— Нещо друго?

— Не остана много. Трябва да накъсам марулята и това е. А, да, и да приготвя съдовете във фурната. Ще оставя соса и месото да покъкрят малко.

— Искаш ли аз да се погрижа за съдовете?

Тя му подаде плоска тава и включи фурната.

— Раздалечи питките малко. За нас предвиди три и колкото искаш за себе си, но не ги слагай във фурната още. Имаме още няколко минути. Бен ги обича току-що извадени от фурната.

Тиболт направи, както му поръча Елизабет, а тя приключи с марулята почти едновременно с него. Сложи три чинии на плота. Взе бирата си и направи знак към вратата:

— Ела отзад, искам да ти покажа нещо.

Той я последва навън и се закова на място при гледката от покритата веранда. Ограда от храсти ограждаше няколко пътеки, застлани с обли камъни, които се виеха между няколко тухлени сандъчета за цветя, във всяко от които имаше по един кучешки дрян. В средата на двора като събирателна точка се издигаше триетажен фонтан, чиято вода се събираше в декоративно езерце.

— О, прекрасно е! — тихо промърмори.

— Човек изобщо не би допуснал, че го има, нали? Впечатляващо е, но да го видиш през пролетта. Всяка година с баба засаждаме хиляди лалета, нарциси и лилии, а те започват да цъфтят веднага след азалиите и дряна. От март до юни тази градина е едно от най-красивите места на света. А ето там, зад по-ниските храсти — посочи тя вдясно — е нашата прочута градина със зеленчуци и билки.

— Бабчето не е споменавала, че е градинарка.

— Не би го направила. Това беше нещо, което споделяха двамата с дядо, тяхната тайна. Понеже кучкарникът е съвсем до къщата, те искаха да създадат оазис, в който да могат да бягат от работата, от кучетата, от собствениците им… и дори от работниците си. Разбира се, двамата с Дрейк, а после двамата с Бен, също идвахме, но градината си беше тяхна. Единственият безукорен проект на дядо. След смъртта му баба реши да го запази в негова памет.