net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Младият пехотинец, който бе изгубил снимката в Ирак?

— Това е Дрейк — обади се Бет зад него. — Брат ми.

Тиболт се извърна:

— По-малък ли е или по-голям?

— Една година по-малък.

Тя му подаде чаша лимонада, без да каже нищо повече, и Тиболт усети, че темата е приключена. Бет пристъпи към входната врата.

— Да седнем на верандата. Цял ден съм вътре, пък и искам да наглеждам Бен. Понякога тръгва да скита.

Елизабет седна отпред на стълбите. Слънцето проби през облаците, но покривът на верандата ги предпазваше от лъчите му. Елизабет пъхна кичур коса зад ухото си.

— Извинявай, не можах да постигна нищо по-добро. Опитах се да убедя баба да си купим люлка за верандата, но според нея било много селско.

В далечината Бен и Зевс тичаха през тревата и момчето се смееше, докато се опитваше да хване пръчката в муцуната на Зевс. Елизабет се усмихна.

— Радвам се, че беснее навън. Днес беше първият му урок по цигулка и не е имал възможност да щурее след училище.

— Хареса ли му?

— Да или поне така каза. — Тя се обърна към него: — На теб харесваше ли ти?

— В повечето случаи. Поне докато поотраснах.

— Нека позная. После си започнал да се интересуваш от момичета и от спорт.

— Не пропускай колите.

— Съвсем типично — изстена тя, — но нормално. Вълнувам се, понеже изборът беше негов. Открай време проявява интерес към музиката, а учителката му е истинско съкровище. Няма по-търпелив човек от нея.

— Чудесно. Ще му се отрази добре.

Елизабет се престори, че го оглежда от глава до пети.

— Не знам защо, но си те представям по-скоро с електрическа китара, отколкото с цигулка.

— Понеже идвам пеша от Колорадо ли?

— Да не забравяме и косата ти.

— Години наред ходех остриган почти нула номер.

— И после машинката ти обяви стачка, нали?

— Нещо такова.

Елизабет се усмихна и се пресегна към чашата си. В последвалата тишина Тиболт се огледа наоколо. В другия край на двора от едно дърво излетя ято скорци, които полетяха заедно и кацнаха в другия край. По небето се движеха пухкави облаци, влачени от следобедния вятър. Той усети погледа на Елизабет върху себе си.

— Не изпитваш необходимост да говориш непрекъснато, а? — попита тя.

— Не — усмихна се той.

— Мнозина не умеят да ценят тишината и само говорят.

— И аз говоря, но само когато имам какво да кажа.

— Няма да ти е лесно в Хамптън. Тук повечето хора говорят или за семейството си, или за съседите, или за времето, или за шансовете на гимназиалния отбор по футбол в първенството.

— Така ли?

— Много е скучно.

— Представям си — кимна той. Взе чашата и допи лимонадата си. — И как е футболният отбор тази година?

Тя се засмя:

— Точно това имах предвид. — Посегна към чашата му и попита: — Да ти налея ли още?

— Не, благодаря. Беше много освежаващо.

Бет остави чашата.

— Домашна лимонада, баба лично изстиска лимоните.

Той кимна и додаде:

— Забелязах, че ръката ѝ е силна като на Попай.

Елизабет плъзна пръст по ръбчето на чашата, признавайки тайничко пред себе си, че остроумието му ѝ допада.

— Значи този уикенд сме само двамата.

— А Бен?

— Утре е при баща си. Ходи през седмица.

— Така ли?

— Обаче не му се ходи — въздъхна тя. — Никога не му се ходи.

Тиболт кимна, оглеждайки момчето отдалеч.

— Нищо ли няма да кажеш? — подкачи го тя.

— Не съм сигурен дали трябва.

— И все пак…

— Вие двамата не се ли разбирате? — попита предпазливо той.

— Всъщност се разбираме. Не страхотно, но се разбираме. Бен не се разбира с баща си. Бившият ми съпруг има проблем с Бен, мисля, че иска различно дете.

— Тогава защо оставяш Бен да ходи? — Логан прикова поглед върху нея учудващо настойчиво.

— Защото нямам избор.

— Човек винаги има избор.

— Не и в този случай. — Елизабет се наведе настрани и откъсна един невен. — С баща му получихме съвместно попечителство, а ако се бях опитала да му го отнема… Е, да кажем само, че съдът най-вероятно щеше да отсъди в негова полза. Ако не друго, сигурно щеше да се наложи Бен да ходи по-често, отколкото го посещава сега.

— Това не е добре.

— Не е, но засега не мога да направя друго, освен да посъветвам Бен да се постарае да му бъде приятно.

— Имам усещането, че това не е цялата история.

— И представа си нямаш — засмя се тя.

— Говори ли ти се за това?

— Не особено.

Дори да бе имал желание да продължи да разпитва, Тиболт се сдържа, понеже Бен идваше към верандата. Беше плувнал в пот, а лицето му беше зачервено. Очилата му бяха леко накривени. Зевс се влачеше след него, изплезил език.