net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Невероятна е.

— Нали? Е, не ни се струваше толкова чудесна, когато бяхме деца. Не ни пускаха отзад, ако не садим луковици. Всичките си рождени дни празнувахме на поляната между къщата и кучкарника, което означава, че два дни преди това започвахме да събираме кучешките изпражнения, да не би някой случайно да ги настъпи.

— Е, това може да развали всяко тържество…

— Ехо! Къде сте? — извика Бен от кухнята.

Елизабет отвърна:

— Навън сме, скъпи. Показвам задния двор на господин Тиболт.

Бен се показа навън, облечен с черна фланелка и камуфлажни панталони.

— А къде е Зевс? Готов съм да ме търси.

— Хайде първо да вечеряме. Ще го направим след вечеря.

— Мамо…

— По-добре ще се получи на тъмно — намеси се Тиболт. — Тогава ще можеш наистина да се скриеш. А и за Зевс ще е по-забавно.

— А какво ти се прави дотогава?

— Баба ти каза, че играеш шах.

Момчето го изгледа скептично:

— Умееш ли да играеш шах?

— Може да не съм добър колкото теб, но умея да играя.

— Добре. — Бен се почеса по ръката: — Къде, казахте, че е Зевс?

— На предната веранда.

— Може ли да поиграя с него?

— Преди това сложи масата — нареди Елизабет. — И имаш само няколко минути. Вечерята е почти готова.

— Добре, благодаря — обърна се той.

Докато се отдалечаваше тичешком, Елизабет се наведе встрани от Тиболт и се провикна:

— Да не забравиш да сложиш масата!

Бен се закова на място. Отвори едно чекмедже, грабна три вилици, метна ги върху масата като крупие, което раздава карти във Вегас, после направи същото с чиниите, които Елизабет беше приготвила отстрани. Отне му десетина секунди — което ясно си личеше и по масата, — после го изгубиха от поглед. Елизабет поклати глава:

— Преди да се появи Зевс, Бен беше тихо и кротко дете след училище. Четеше и учеше, а сега единственото му желание е да гони кучето ти.

Тиболт направи виновна физиономия:

— Съжалявам.

— Недей. Повярвай ми, и аз като всяка майка искам спокойствие от време на време, но ми е приятно да го гледам толкова оживен.

— Защо не му вземеш куче?

— Ще го направя след време. Първо да видя как ще се развият нещата с баба. — Тя отпи от бирата си и кимна към къщата: — Да отидем да видим вечерята. Сигурно вече е готова.

Когато се върнаха в къщата, Елизабет пъхна тавата с питките във фурната и разбърка месото и соса, преди да го сипе в купичките. Поднесе ги на масата заедно с няколко хартиени салфетки, а Тиболт оправи приборите и чиниите и донесе марулите, сиренето и доматите. Докато Елизабет носеше към масата и бирата си, Тиболт за пореден път се удиви на естествената ѝ красота.

— Ти ли ще повикаш Бен, или аз да отида?

Той с усилие отмести поглед:

— Аз ще го повикам.

Бен седеше на предната веранда и галеше задъхания Зевс.

— Изтощил си го — отбеляза Тиболт.

— Бягам много бързо.

— Хайде на вечеря! Готова е.

Бен се изправи, а Зевс вирна глава.

— Стой тук — нареди му Тиболт. Ушите на кучето клюмнаха, като че ли беше наказан, но той послушно положи глава на земята, докато Бен и Тиболт влизаха в къщата.

Елизабет вече беше седнала на масата. Щом Тиболт и Бен се настаниха, момчето веднага се зае да пълни своята питка с пикантната кайма.

— Ще ми се да науча повече за похода ти през страната — каза тя.

— Да, и аз — обади се момчето и сипа лъжица доматен сос върху храната си.

Тиболт взе салфетката си и я разстла на скута си.

— Какво ви интересува?

— Как изобщо се реши?

За миг той се зачуди дали да каже истината: че всичко е започнало от една снимка насред пустинята в Кувейт. Обаче не можеше да им го каже. Вместо това се зае да описва една студена мартенска сутрин, когато метна раницата на гръб и пое по банкета на пътя. Разказа им за нещата, които е видял — заради Бен описа подробно животните, на които се е натъкнал, — и колоритните хора, с които е общувал. Елизабет явно усещаше, че той не е свикнал да говори за себе си, затова го подканяше, като задаваше въпроси, когато Логан замлъкваше. След това го поразпита за колежа и Бен се изненада, че човекът, срещу когото седеше на масата, наистина е изравял скелети. След това хлапето на свой ред го засипа с въпроси: Има ли братя и сестри. Не. Обича ли спорта. Да, но постиженията му не били нищо особено. Кой е любимият му футболен отбор. Денвърските «Бронко», разбира се. Докато Бен и Тиболт си бъбреха, Елизабет следеше разговора им развеселена и с интерес.

Вечерта напредна, слънцето залезе и в кухнята се стъмни. Нахраниха се и Бен се върна при Зевс на верандата. Тиболт помогна на Елизабет да раздигнат масата, да завият останалата храна с фолио и да подредят съдовете и приборите в съдомиялната. Тя наруши собственото си правило, отвори си още една бира, предложи и на него, преди двамата да избягат навън от топлината в кухнята.