net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

На верандата беше значително по-хладно, листата танцуваха на лекия ветрец. Бен и Зевс отново си играеха и смехът на момчето отекваше. Елизабет се облегна на перилата, загледана към сина си, а Тиболт се застави да откъсне поглед от нея. Не чувстваха необходимост да говорят. Той отпи от бирата си бавно и продължително, питайки се как ли ще се развие цялата история.

Дванайсета глава

Бет

Стъмни се, а Бет стоеше на задната веранда, наблюдаваше как Логан се е привел съсредоточено над шахматната дъска и си помисли: «Харесвам го». Мисълта ѝ се стори едновременно озадачаваща и естествена.

Бен и Логан играеха втората си партия шах, а Логан обмисляше внимателно следващия си ход. Момчето спечели с лекота първата партия и Елизабет прочете учудването по лицето на Логан. Прие загубата достойно и дори попита Бен къде е сбъркал. Върнаха фигурите на предишните им места и Бен му показа поредица от грешки, които бе допуснал — най-напред с царицата, а после и с коня си.

— Да ме вземат… — възкликна Логан с усмивка и погледна към детето. — Браво на теб.

Елизабет не искаше дори да си помисля как би реагирал на загубата Кийт. Всъщност не се и налагаше да си го представя, понеже двамата играха веднъж преди няколко години, Бен спечели и баща му буквално преобърна дъската, преди да изхвърчи ядосан от стаята. Няколко минути по-късно, докато Бен все още събираше фигурите зад мебелите, Кийт се върна. Вместо да се извини, заяви, че шахът е загуба на време и че е по-добре Бен да се захване с нещо важно, например да си подготви уроците или да отиде да потренира, понеже «батирал като слепец».

Понякога наистина ѝ идеше да го удуши.

С Логан обаче нещата стояха различно. Бет видя, че Логан отново е закъсал — не го разбра от дъската — не умееше да различава добрия от лошия играч, — но когато Бен гледаше противника си, а не фигурите, Елизабет знаеше, че краят е близо, нищо че Логан не го съзнаваше.

В цялата ситуация най-много ѝ допадаше фактът, че въпреки нужната концентрация за играта, Логан и Бен продължаваха да си говорят. За училище и за учителите на момчето, какъв е бил Зевс като малко кутре, и понеже мъжът изглеждаше искрено заинтригуван, Бен му разказа няколко неща, които я учудиха: че едно момче от училище вече няколко пъти му краде обяда и че Бен си пада по момиче на име Сиси. Логан не натрапи съветите си, а го попита какво трябва да се направи според него. Въз основа на опита си с мъжете Бет знаеше, че според повечето, ако споделиш проблем или дилема, от тях се очаква мнение, дори когато всъщност искаш само да те изслушат.

Всъщност естествената сдържаност на Тиболт даде възможност на Бен да изрази себе си. Ясно беше, че Логан се чувства добре в кожата си. Той не се опитваше да впечатли нито детето, нито нея, като ѝ демонстрира колко добре се разбира с Бен.

Елизабет не беше излизала често през годините, но беше установила, че повечето ѝ ухажори или се правят, че не забелязват Бен, и си разменяха с него само по няколко думи, или прекаляваха със свойските си разговори с него в старанието си да ѝ се похвалят с невероятно дружеските си отношения със сина ѝ. Бен още от малък се беше научил да надушва и двата типа почти незабавно. Бет също и обикновено това ѝ даваше достатъчно основание да приключи връзката. Е, ако мъжът не я изпревареше.

На Бен очевидно му беше приятно с Логан, а още по-хубавото бе, че изглежда и на Логан му е приятно. Той продължи безмълвно да се взира в дъската и за миг пръстът му се спря върху коня, но после се премести върху пешката. Бен лекичко изви вежди. Елизабет не знаеше дали синът ѝ преценява хода, който обмисляше съперникът му за добър или за лош, но Логан се реши и премести пешката.

Бен направи следващия си ход почти незабавно, което ѝ се стори лош знак за Тиболт. Няколко минути по-късно той осъзна, че какъвто и ход да направи, няма спасение за царя му, и поклати глава:

— Победи ме.

— Да, така е — съгласи се Бен.

— Мислех, че играя по-добре.

— Така беше.

— Докога?

— До втория ти ход.

Логан се засмя.

— Шахматен хумор, а?

— Знам много такива шеги — отговори Бен, видимо горд, и махна към двора. — Достатъчно ли се стъмни?

— Да, струва ми се. Готов ли си за игра, Зевс?

Кучето наостри уши и наклони глава. Бен и Логан се изправиха и то бързо ги последва.

— Идваш ли, мамо?

Бет се надигна от мястото си.

— Ей сега.

Тръгнаха в тъмното към предната част на къщата. Бет спря до стълбите.