net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Рекичката се показа, Зевс се втурна натам и цопна във водата с лай. Двамата наблюдаваха играта му, после той я подкани да седнат на един нисък клон. Бет се настани, а Логан седна до нея, като старателно запази дистанция.

— Колко далеч е Грийнсбъро? — попита той.

— Пет часа в двете посоки. Предимно по междущатската.

— Имаш ли представа кога ще иска да се върне?

— Каза ми след седмица — сви рамене Бет.

— А… — Той явно обмисляше информацията.

«Изглежда всичко е обмислено старателно, да му се не види» — помисли си Бет. Логан знаеше по-малко дори от нея.

— Оставам с впечатлението, че баба не ти е казала много.

— Само че ще пътува и понеже ще я закарам, трябва да си извадя книжка. А, да, и че ще работя през уикенда.

— Да. Виж, аз ще се справя през уикенда, ако ти имаш да правиш други неща…

— Няма проблем, не съм планирал нищо друго — отговори Логан. — А и все не успявам да свърша едни неща. Дреболии, но трябва да бъдат оправени.

— Например да поставиш климатик в канцеларията?

— По-скоро мислех да боядисам вратата и да измисля начин прозорецът да се отваря.

— Залепналият от боята? Пожелавам ти късмет. Дядо ми години наред се мъчеше да го оправи. Веднъж цял ден си игра с ножче за бръснене и после повече от седмица носи лепенки по пръстите, обаче така и не отвори прозореца.

— Не звучи обнадеждаващо — отбеляза той.

— Просто се опитвам да те предупредя. Смешното е, че тъкмо дядо го боядиса, а и имаше цяла барака с инструменти — беше от хората, които си мислят, че, могат да оправят всичко, но все не се получаваше така, както го беше замислил. Беше по-скоро мечтател, отколкото майстор. Виждал ли си къщичката на Бен на дървото и моста?

— Отдалеч.

— Нагледен пример. Дядо я строи почти през цялото лято, обаче на мен сърцето ми се свива всеки път, когато Бен е там. Нямам представа как издържа толкова дълго, без да се катурне. Притеснявам се. Обаче Бен обича да ходи там, особено когато е разстроен или напрегнат. Казва, че това е скривалището му. Често го посещава. — Бет замълча и Логан прочете тревогата, изписана по лицето ѝ, но само за миг. После тя отново се извърна към него: — Както и да е, дядо ми беше невероятен. Невероятна душичка и както можеш да си представиш, подари на внуците си най-идиличното детство на света.

— На внуците ли?

— На мен и на брат ми. — Тя се загледа към дърветата с посребрени от луната листа. — Баба не ти ли разказа какво се случи с родителите ми?

Той кимна.

— Накратко. Съжалявам.

Тя изчака той да добави нещо, но Логан не го стори.

— Какво е усещането? — попита Бет. — Да прекосиш пеша страната…

Той не отговори веднага.

— Донесе ми… покой. Можех да ходя, където си поискам, когато си поискам и без да бързам.

— Звучи едва ли не като терапия.

— Май наистина беше. — По лицето му пробяга тъжна усмивка и почти мигновено изчезна. — В известен смисъл. — Докато изричаше тези думи, гаснещата светлина се отрази в очите му и те сякаш промениха цвета си.

— Откри ли каквото търсеше? — попита Бет.

— Всъщност да, открих го — отвърна Логан след кратка пауза.

— И?

— Още не знам.

Тя се замисли над отговора му, не знаеше как да го приеме.

— Не ме разбирай погрешно, но кой знае защо не си те представям да се задържиш дълго на едно място.

— Понеже идвам пеша от Колорадо ли?

— Този факт има доста общо.

Той се засмя и за пръв път Бет си даде сметка колко отдавна не е водила подобен разговор. Чувстваше се леко и непринудено. Разговорите с Адам бяха напрегнати, сякаш той се стараеше прекалено. Тя все още не беше сигурна какво изпитва към Логан, но ѝ допадаше, че най-сетне са в приятелски отношения. Прокашля се и каза:

— Така, за утре… Мисля, че двамата трябва да вземете моята кола, а аз ще отида на училище с пикапа. Малко ме притесняват спирачките на пикапа.

— Трябва да призная, че и аз се позамислих, но съм сигурен, че мога да ги оправя. Не за утре, но през уикенда…

— Значи и коли поправяш?

— Да. Спирачките не са трудни. Просто им трябват нови накладки, но според мен другото вероятно е наред.

— Има ли нещо, което не умееш? — попита Бет.

— Да.

— Добре — засмя се тя. — Ще поговоря с баба, но тя надали ще има нещо против да пътувате с моята кола. Нямам доверие на спирачките на по-високите скорости на магистралата. И ще нагледам кучетата, когато се прибера от училище, става ли? Баба и това не ти е споменала, но ще го направя.

Той кимна точно когато Зевс излезе от водата. Отърси се, приближи се, подуши Бет и я близна по ръката.