net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Да, добре съм. — Тя се изпъна и оправи блузата си. — Просто се бях замислила.

— Връщам ключовете за пикапа — каза той тихо. — Исках да ги оставя, преди да се прибера.

Подаде ѝ ги, а тя съзнаваше, че може само да му благодари и да му пожелае лека нощ, но — може би понеже все още беше разстроена от решението на баба си да замине, без да се посъветва с нея, или понеже искаше сама да реши относно Логан — тя пое ключовете и нарочно го погледна в очите.

— Благодаря. Май си имал дълъг ден.

Дори да беше изненадан от поканата ѝ за разговор, той не го показа.

— Не беше много зле. Пък и свърших доста неща.

— Например отново шофираш законно?

Той се усмихна лениво.

— И други неща.

— Спирачките създаваха ли ти проблем?

— Не и след като свикнах със стърженето.

Бет направи гримаса.

— Обзалагам се, че на изпитващия много му е харесало.

— Не се съмнявам. Познах, понеже се намръщи.

Бет се засмя и за миг двамата се умълчаха. На хоризонта просветна мълния. Малко по-късно се разнесе и гръмотевицата, но бурята все още беше на няколко километра от тях.

Във възцарилата се тишина Бет забеляза, че Логан отново се взира в нея с онова свое особено изражение. Той явно се усети и побърза да се извърне. Тя проследи погледа му и видя, че Зевс се е отправил към дърветата. Кучето застана мирно и погледна към Логан, все едно го питаше: «Да се поразходим?» И сякаш за да го подчертае, Зевс излая и Логан поклати глава:

— Имай търпение. — После се обърна към Бет и поясни: — Стоял е затворен и иска да поскита.

— Нали точно това прави в момента?

— Не, иска и аз да поскитам с него. Не ме изпуска от поглед.

— Никога ли?

— Какво да се прави — той е овчарка и ме мисли за стадото си.

Бет изви вежди:

— Много мъничко стадо.

— Така е, но започна да расте. Зевс вече прие Бен и бабчето.

— А мен не? — престори се тя на обидена.

Той сви рамене:

— Ти не му хвърляш пръчки.

— Само толкова ли му трябва?

— Той е скромен.

Бет отново се засмя. Кой знае защо не беше очаквала Логан да притежава чувство за хумор. Той я изненада, като махна с ръка през рамо:

— Искаш ли да се поразходиш с нас? На Зевс ще му е много приятно, все едно му хвърляш пръчка.

— А, така ли! — рече тя отбранително.

— Аз не измислям правилата, просто ги знам. А никак не ми се иска да се чувстваш пренебрегната.

Бет се поколеба за малко, преди да приеме, че Тиболт просто се държи приятелски. Погледна през рамо.

— Може би трябва да предупредя баба и Бен, че ще изляза.

— Може, но няма да се бавим. Зевс иска само да отиде до потока и да цамбурка няколко минути, преди да си тръгнем, иначе му става много горещо. — Тиболт се залюля на пети, пъхнал ръце в джобовете си. — Готова ли си?

— Да, да вървим.

Слязоха от верандата и тръгнаха по пътеката. Зевс подтичваше пред тях и току се обръщаше да провери дали го следват. Вървяха достатъчно далеч един от друг, за да не се докоснат случайно.

— Баба ти ми каза, че си учителка — обади се Логан.

— На второкласниците — кимна Бет.

— Как е класът ти тази година?

— Струват ми се свестни деца. Поне засега. Вече седем майки се записаха като доброволки, а това винаги е добър знак.

Подминаха кучкарника и наближиха тясната пътечка към потока. Слънцето се беше спуснало ниско под дърветата и пътеката тънеше в сянка. Докато вървяха, отново се разнесе гръм.

— Откога преподаваш?

— От три години.

— Харесва ли ти?

— През повечето време. Работя с чудесни хора, което улеснява нещата.

— Но?

Тя явно не разбра въпроса. Той пъхна ръце в джобовете си и продължи:

— Винаги има едно «но», когато става дума за работата на човека. Например харесвам работата си и колегите ми са страхотни, но… някои от тях се обличат като свръхгерои през уикенда, та се питам дали не са откачалки.

Тя се засмя.

— Не, наистина са страхотни. И преподаването много ми харесва. Просто от време на време се появява ученик от трудно семейство, а ти съзнаваш, че нищо не можеш да направиш за него, и това те измъчва. — Бет измина няколко крачки мълчаливо. — Ами ти? Харесва ли ти работата тук?

— Да, харесва ми.

Звучеше искрен.

— Но?

— Няма «но» — поклати глава той.

— Не е честно, аз ти казах.

— Да, ама ти не разговаряше с внучката на шефа си. Като споменахме шефа, знаеш ли по кое време ще тръгваме утре?

— Тя не ти ли каза?

— Не, мислех да попитам, когато оставям ключовете.

— И на мен не ми каза, но сигурно ще иска да обучиш кучетата и да ги разходиш, преди да тръгнете, за да не станат неспокойни.