net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Донякъде против волята си Бет харесваше усмивката му и непринудеността, с която тя се появяваше на лицето му, когато е с Бен или с баба ѝ. Знаеше, че понякога войната се загнездва трайно в съзнанието на войниците и им пречи да се приспособят към цивилния живот, но Логан не проявяваше признаци на посттравматичен стрес. Изглеждаше напълно нормален — освен дето беше прекосил страната пеша, така че може и да не беше участвал във военни действия зад граница. Баба ѝ се кълнеше, че още не го е питала — странно, ако човек познаваше добре баба ѝ, но това беше друга история. Логан се вписваше в семейния им бизнес по-добре, отколкото Бет бе смятала, че е възможно. Преди няколко дни, точно когато той привършваше работа за деня, тя чу Бен да прекосява къщата тичешком, а после почти веднага изтича обратно навън. Когато надникна, Бет установи, че синът ѝ е взел от стаята си бейзболната топка, за да си подават с Логан на двора. Гледа ги как си подхвърлят топката и как Зевс се старае да хваща пропуснатите топки преди момчето.

Само да можеше бившият ѝ съпруг да види с какво удоволствие играе Бен, когато не го притискат и не го критикуват.

Не се учудваше, че Логан и баба ѝ се разбират, но я озадачаваше колко често го споменава възрастната жена, след като Тиболт си тръгнеше за къщи, а и коментарите ѝ бяха едни: «Той ще ти допадне» или «Дали е познавал Дрейк?», с което намекваше, че Бет трябва да се постарае да го опознае. Баба ѝ дори му разреши да започне да обучава кучетата, а никога не го беше допускала с другите им служители. От време на време споменаваше по нещо интересно от миналото му — че спал до семейство броненосци в Северен Тексас например или че някога мечтаел да работи за изследователския проект в Куби Фора, Кения, където да изучава произхода на човека. Споменеше ли нещо подобно, не оставаше и капка съмнение, че е очарована от Логан и от неговата личност.

А най-хубавото беше, че положението в кучкарника започна да се успокоява. След дългото и напрегнато лято ежедневието им доби известен ритъм, затова Бет изгледа баба си с тревожно опасение, когато на вечеря тя съобщи новината си.

— Как така ще заминеш при сестра си?

Баба ѝ добави лъжица масло към купата скариди с овесени ядки пред себе си.

— Нямах възможност да я посетя след инсулта, а искам да видя как е. По-стара е от мен. И понеже ти вече преподаваш, а Бен е на училище, мисля, че моментът е подходящ.

— А кой ще се грижи за кучкарника?

— Тиболт. Той вече схвана нещата, дори обучението. И щял да се радва да поработи малко извънредно. Освен това ще ме закара до Грийнсбъро, така че няма защо да се тревожиш и за това. Всичко сме измислили. Дори си предложи услугите да започне да ми подрежда картотеката. — Бодна една скарида на вилицата си и задъвка енергично.

— Той умее ли да шофира? — попита Бет.

— Казва, че може.

— Но няма шофьорска книжка.

— Каза, че щял да си извади. Затова си тръгна рано. Звъннах на Франк и той се съгласи да го вмести за шофьорския изпит днес.

— Но той няма кола…

— Взе моя пикап.

— А как е отишъл на изпита?

— Шофирайки.

— Но нали няма книжка?

— Нали вече ти обясних — изгледа я баба ѝ така, сякаш Бет най-неочаквано беше станала слабоумна.

— А какво ще стане с хора? Нали ти току-що се върна да пееш?

— Всичко е наред. Вече казах на диригентката, че ще гостувам на сестра си, и тя ме увери, че няма проблем. Всъщност смята, че идеята е добра. Аз съм в хора по-отдавна от нея, така че няма как да ми откаже.

Бет поклати глава, мъчейки се да проумее чутото.

— Откога го планираш? Имам предвид гостуването?

Баба ѝ се престори, че обмисля отговора:

— Когато тя се обади да ме покани, разбира се.

— И кога ти се обади? — притисна я внучката ѝ.

— Тази сутрин.

— Тази сутрин ли? — Бет забеляза, че Бен следи разговора като зрител на тенис корт. Стрелна го с предупредителен поглед, преди отново да насочи вниманието си към баба си. — Сигурна ли си, че идеята е добра?

— Идеята е като сладкишче на боен кораб — отговори възрастната жена със заключителна категоричност.

— Какво означава това?

— Означава, че заминавам на гости на сестра си — отговори баба ѝ. — Тя скучае, липсвам ѝ. Покани ме да отида и аз се съгласих. Просто и ясно.

— Колко време ще отсъстваш? — попита Бет, мъчейки се да овладее обземащата я паника.

— Сигурно около седмица?

— Седмица ли?

Баба ѝ погледна към Бен:

— Бен, майка ти май има стоножки в ушите. Повтаря всяка моя дума, все едно не ме чува.