net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Здравей.

— Здрасти — отговори тя предпазливо. Бен вече тичаше към нея.

— Само да видиш какво може кучето му, мамо! Страшно е умно. По-умно е дори от Оливър.

— Чудесно — обгърна тя с ръка раменете му. — Готов ли си да се прибираме? Сервирала съм обяда.

— Познава ме…

— Кой?

— Кучето. Зевс. Знае името ми.

Бет се обърна и изгледа Тиболт:

— Така ли?

— Да — кимна той.

— Ами… хубаво.

— Знаеш ли какво? Той е свирил на цигулка.

— Зевс ли?

— Не, мамо, господин Тиболт. Като малък е свирил на цигулка.

— Нима? — фактът явно я озадачи.

Тиболт кимна.

— Майка ми страшно обичаше музиката. Искаше да се науча да свиря Шостакович, но не бях толкова талантлив. Все пак можех да свиря прилично Менделсон.

Бет се усмихна насила:

— Разбирам.

Тиболт се засмя.

— Какво? — попита тя, явно припомняйки си и предишната им среща.

— Нищо.

— Какво има, мамо?

— Нищо — отговори тя. — Просто трябваше да ми кажеш къде отиваш.

— Непрекъснато идвам тук.

— Знам, но другия път ме предупреди, ясно?

«За да те държа под око — помисли си тя, но не го изрече на глас. — Да съм сигурна, че си в безопасност.» Тиболт схвана и това послание, нищо че момчето не успя.

— Май трябва да се връщам в канцеларията — надигна се Тиболт. Прибра остатъците от обяда си. — Искам да проверя дали с мастифа всичко е наред. Беше му горещо и искам да видя дали е изпил водата. Довиждане, Бен. Довиждане, Бет. — Обърна се към Зевс: — Зевс! Да вървим!

Кучето скочи от мястото си и застана до Тиболт, а после двамата поеха по пътеката.

— Довиждане, господин Тиболт — провикна се Бен.

Тиболт се извърна и му махна.

— Приятно ми беше да си поговорим, Бен. Между другото, не ми казвай господин Тиболт, само Тиболт.

Сетне се обърна и продължи, усещайки погледа на Елизабет.

Девета глава

Клейтън

Вечерта Клейтън лежеше на леглото и пушеше цигара, доволен, че Ники е под душа. Харесваше му как изглежда тя след баня с мократа коса. Този образ отклони мислите му от факта, че всъщност би предпочел гостенката му да си събере партакешите и да си тръгне.

През последните пет дни тя за четвърти път оставаше да пренощува при него. Беше касиерка в «Куик Стоп», откъдето той си купуваше лютив чипс, и през последния близо месец все се канеше да я покани на среща. Зъбите ѝ не бяха много хубави и лицето ѝ беше леко сипаничаво, но тялото ѝ беше убийствено и това му беше предостатъчно, за да се справи със стреса.

Беше заради Бет — видя я миналата неделя, когато заведе Бен. Излезе на верандата по къси панталонки и потник, махна на Бен и на лицето ѝ грейна усмивка досущ като на Сара Фосет. Беше предназначена за момчето, но усмивката ѝ напомни на Клейтън, че бившата му съпруга се разхубавява с всяка изминала година.

Ако знаеше, че ще стане така, може би нямаше да се съгласи да се разведат. А сега какво — мисли си колко красива е Бет и няколко часа по-късно се оказва в леглото с Ники.

Работата беше там, че той не искаше да се събере с Бет.

Нямаше никакъв шанс това да се случи. Тя беше твърде упорита и беше склонна да спори, ако той вземеше решение, което тя не одобрява. Клейтън отдавна знаеше тези неща и си ги припомняше всеки път, когато я видеше. Непосредствено след развода изобщо не му се искаше да мисли за нея и доста дълго наистина не го правеше. Живееше си живота, прекарваше си страхотно с цял куп гаджета и смяташе, че миналото не го интересува. С изключение на детето, разбира се. Въпреки това, когато Бен стана на три-четири години, Клейтън започна да чува, че Бет отново излиза с мъже, и това го жегна. Той можеше да излиза с други, ама тя да го прави… това беше изключено. Клейтън не можеше да допусне някой друг да се появи в картинката и да се прави на баща на Бен. Освен това си даде сметка, че никак не му е приятно да си представя друг мъж в леглото с Бет. Просто не му се струваше редно. Познаваше мъжете и знаеше какво искат те, а Бет беше доста наивна в това отношение, дори и само защото той ѝ беше първият. Най-вероятно той, Кийт Клейтън, беше единственият мъж, с когото беше спала, което не беше лошо, понеже подреждаше приоритетите ѝ правилно. Тя отглеждаше сина им и макар че Бен си падаше малко женчо, майка му се справяше чудесно с възпитанието му. Освен това тя беше добър човек и не заслужаваше някакъв тип да ѝ разбие сърцето. Винаги щеше да се нуждае от Кийт, за да се грижи за нея. Но онази вечер…

Дали се беше издокарала в това оскъдно облекло, понеже го очакваше да намине? Това не означаваше ли нещо? Преди няколко месеца тя дори го покани да влезе, докато Бен събираше нещата си. Вярно, валеше като из ведро и бабичката през цялото време му се цупеше, обаче Бет се държа много мило и Кийт си каза, че може би я подценява. Тя си имаше нужди, всеки има. А какво лошо има той да удовлетворява нейните нужди от време на време? Беше я виждал гола, имаха си и дете. Как му викаха на това сега? Взаимноизгодно приятелство? Подобно нещо с Бет би му допаднало. Стига тя да не си въобрази разни неща и да не го натовари с твърде много очаквания. Кийт изгаси цигарата си и се зачуди как би могъл да ѝ предложи нещо такова.