net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

— Когато го взех, той така си се казваше.

— А защо не го промени с име по твой избор?

— Не знам. Просто не се сетих.

— И ние имахме немска овчарка. Казваше се Оливър.

— Така ли?

— Умря.

— Съжалявам.

— Няма нищо — увери го Бен. — Беше стар.

Тиболт дояде сандвича си, пъхна найлоновото пликче в чантата си и отвори пликчето с ядки, което си беше приготвил. Забеляза, че момчето го гледа, и вдигна пликчето:

— Искаш ли бадеми?

Бен поклати глава:

— Не бива да приемам храна от непознати.

— Добре. На колко години си?

— На десет. А ти на колко си?

— На двайсет и осем.

— Изглеждаш по-възрастен.

— Ти също.

Бен се усмихна.

— Казвам се Бен.

— Приятно ми е да се запознаем, Бен. Аз съм Логан Тиболт.

— Наистина ли идваш пеша чак от Колорадо?

Тиболт го погледна с присвити очи:

— Кой ти го каза?

— Чух мама да го казва на баба. Говореха си, че повечето нормални хора биха шофирали.

— Прави са.

— Краката ти изморени ли са?

— Отначало се изморяваха, но след време свикнах да ходя дълго. Зевс също. Всъщност на него му харесваше да ходим. Непрекъснато виждах нови неща, а той пък преследва сигурно един трилион катерички.

Бен размърда крака напред-назад със сериозно изражение.

— Зевс изпълнява ли командата «донеси»?

— Да. Обаче само няколко пъти, после му омръзва. Защо? Искаш ли да му хвърлиш нещо?

— Може ли?

Тиболт сви длани край устата си и повика Зевс. Кучето излезе с подскоци от водата, спря на няколко метра от тях и се отърси. Насочи поглед към господаря си.

— Намери пръчка.

Зевс незабавно забоде нос в пръстта и задуши около десетките нападали клонки. Накрая намери малка пръчка и доприпка до Тиболт.

Тиболт поклати глава:

— По-голяма — каза и кучето го изгледа с нещо като разочарование, после се обърна. Пусна пръчката и продължи да търси. — Превъзбужда се, когато си играе, и ако избере прекалено малка пръчка, ще я счупи — обясни Тиболт. — Всеки път го прави.

Бен кимна сериозно.

Зевс се върна с по-голяма пръчка и я занесе на Тиболт. Той откъсна стърчащите малки клончета, за да я заглади, и я подаде на кучето.

— Занеси я на Бен.

Зевс не разбра командата и наклони глава с щръкнали уши. Тиболт посочи към момчето:

— Бен — поясни. — Пръчка.

Зевс заприпка към детето с пръчката в уста, после я пусна в краката му. Подуши Бен, приближи се още малко и остави момчето да го погали.

— Знае името ми, така ли?

— Вече да.

— Винаги ли ще го помни?

— Сигурно, особено след като те подуши.

— Как е възможно да се учи толкова бързо?

— Ами просто така. Свикнал е да учи бързо.

Зевс се примъкна още по-близо и близна Бен по лицето, после се отдръпна, стрелкайки с поглед ту Тиболт, ту момчето.

Мъжът посочи към пръчката:

— Иска да я хвърлиш. Така се моли.

Бен взе пръчката и се поколеба.

— Може ли да я хвърля във водата?

— Много ще му хареса.

Бен запрати пръчката в бавното течение. Зевс скочи във водата и заплува. Взе пръчката, спря на няколко метра от Бен и се отърси, после се приближи и пусна пръчката.

— Научил съм го да се изтръсква, преди да се приближи. Не обичам да се мокря — обясни Тиболт.

— Супер е!

Тиболт се усмихна, а момчето хвърли пръчката отново.

— Какво още може да прави? — попита Бен.

— Много неща. Например… страхотно играе на криеница. Ако се скриеш, той ще те намери.

— Може ли да го направим някой път?

— Когато поискаш.

— Страхотно. А умее ли и да напада?

— Да, но в повечето случаи е дружелюбен.

Тиболт дояде обяда си, наблюдавайки как Бен продължава да хвърля пръчката. След последното хвърляне Зевс взе пръчката, но не дотича до момчето, а се дръпна настрани и легна. Натисна пръчката с лапа и я загриза.

— Това означава, че е приключил — поясни стопанинът му. — Между другото, имаш добър замах. Играеш ли бейзбол?

— Миналата година играх, но тази не знам дали ще продължа. Искам да се науча да свиря на цигулка.

— Аз свирих като малък — отбеляза Тиболт.

— Наистина ли? — изненада се Бен.

— И на пиано. Осем години.

Отстрани Зевс надигна глава от пръчката и застана нащрек. След миг Тиболт чу някой да се приближава и между дърветата се разнесе гласът на Елизабет:

— Бен?

— Тук съм, мамо — провикна се той.

Тиболт вдигна длан към Зевс:

— Всичко е наред.

— Ето къде си бил — каза тя, когато се показа. — Какво правиш тук?

Дружелюбното ѝ изражение застина, когато забеляза Тиболт, и той съвсем ясно разчете погледа ѝ: какво търси синът ми насред гората с мъж, когото почти не познавам? Тиболт не сметна за нужно да се оправдава, не беше направил нищо нередно. Вместо това кимна за поздрав.