net - Íèêúëúñ Ñïàðêñ

Момчето се изкиска и лапна една скарида. Бет ги измери с поглед. Понякога ѝ се струваше, че да вечеря с тях е все едно да вечеря с второкласници.

— Ами лекарството ти? — попита тя.

Баба ѝ си сипа още скариди.

— Ще си го взема. Мога да си взимам хапчетата там точно както ги взимам и тук.

— Ами ако ти се случи нещо?

— Може би там ще ми е по-добре, не си ли съгласна?

— Как можа да го кажеш?

— Сега, след като учебната година вече започна, вас с Бен ви няма през по-голямата част от деня и аз съм сама в къщата. Тиболт няма как да разбере, ако съм в беда. А в Грийнсбъро ще бъда при сестра си. Ако искаш вярвай, но тя си има телефон и всичко останало. Миналата година престана да използва димните сигнали.

Бен отново се изкиска, но беше достатъчно умен да не се обади. Вместо това се ухили широко.

— Но ти не си напускала кучкарника, откакто дядо почина…

— Именно — прекъсна я баба ѝ.

— Ама…

Баба ѝ се пресегна през масата и потупа Бет по ръката.

— Знам, че се притесняваш, задето за известно време ще се лишиш от невероятното ми остроумие, но ще ти дам възможност да опознаеш Тиболт. Той ще дойде и през уикенда, за да ти помогне с кучкарника.

— Този уикенд ли? Кога заминаваш?

— Утре.

— Утре? — прозвуча пискливо гласът на Бет. Баба ѝ намигна на Бен.

— Схващаш ли сега какво имах предвид? Стоножки.

След като раздигна масата, Бет постоя на верандата за няколко минути. Знаеше, че баба ѝ твърдо е решила, съзнаваше също, че собствената ѝ реакция е пресилена. Независимо че беше прекарала инсулт, баба ѝ можеше да се грижи за себе си, а леля Майми много щеше да се зарадва да я види. Леля ѝ Майми напоследък трудно стигаше дори до кухнята, така че току-виж това се оказало последната възможност на баба ѝ да прекара една седмица със сестра си.

Само че разговорът им я смути. Притесняваше я не пътуването, а значението на малкото им спречкване на вечеря — началото на нова за Бет роля в предстоящите години, за която тя не беше съвсем подготвена. Лесно ѝ беше да бъде родител на Бен. Ролята и отговорностите ѝ бяха съвсем ясни. Но да бъде родител на баба си? Тя беше толкова жизнерадостна и енергична, че допреди няколко месеца изобщо не си я представяше да забави темпото. Справяше се добре, наистина добре, особено като се имаше предвид, че беше получила удар. Но какво щеше да се случи следващия път, когато баба ѝ поискаше да направи нещо, което Бет беше убедена, че не е в неин интерес? Нещо простичко… например да шофира нощем? Зрението на баба ѝ беше отслабнало и ако след няколко години тя настоеше да отиде до магазина вечер, тогава какво?

Бет знаеше, че в крайна сметка ще се справи с положението, когато му дойде времето, но се ужасяваше. През лятото ѝ беше трудно да контролира баба си, а точно тогава физическите проблеми станаха очевидни дори за възрастната жена. Ами ако баба ѝ откажеше да ги признае?

Мислите ѝ прекъсна пикапът на баба ѝ, който бавно мина по алеята и спря близо до задния двор на кучкарника. Логан излезе и заобиколи към каросерията. Бет го наблюдава как мята през рамо двайсет и пет килограмов чувал с кучешка храна и се запътва навътре. Когато се показа отново, до него подтичваше Зевс и душеше ръката му — явно беше оставил кучето в канцеларията, докато е бил в града.

След още няколко минути той разтовари останалата кучешка храна и когато приключи, се запъти към къщата. Вече започваше да се смрачава. Тътенът на гръмотевиците прозвуча в далечината и Бет чу щурците да подемат вечерната си песен. Подозираше, че няма да се разрази буря — може би само тук-там щеше да превали. Лятото беше много сухо. Само че въздухът, който идваше от океана, миришеше на бор и на сол и в съзнанието ѝ нахлуха спомени от плажа преди години. Спомни си как раците се разбягваха уплашени от лъчите на фенерчетата, които държаха тя, Дрейк и дядо им; как малкият огън, запален от баща ѝ, озаряваше лицето на мама; как бонбоните от маршмелоу на баба ѝ се запалваха, докато ги стапяха над огъня. Това беше един от малкото спомени, които Бет пазеше за родителите си, а дори не беше сигурна до каква степен е реален. Защото беше много малка и подозираше, че спомените на баба ѝ са се примесили с нейните. Възрастната жена ѝ беше разказвала историята за онази нощ многократно, може би защото тогава всички бяха заедно за последен път. Родителите на Бет загинаха в катастрофа само няколко дни по-късно.

— Добре ли си?

Унесена в спомени, Бет не беше забелязала кога Логан е стигнал до верандата. На бледата светлина чертите му изглеждаха по-меки.