Unknown - in0

Въоръжена с кухненския нож, отлепих крак от килима, пристъпих

но цялото пространство няколко пъти. Отново нищо. Безразсъдно из­

напред и стигнах до стената. Поех си дълбоко дъх и отместих заве­

ключих алармената система, отворих френския прозорец и подадох

сата с няколко сантиметра. Формите и сенките в двора бяха трудно до­

глава навън.

Вляво до стената растеше черен смърч. Не видях чужда форма сред

ловими, но познати. Дървото, пейката, храстите. Не се забелязваше

клонките му. Вятърът свиреше леко и клоните се поклащаха. Хлоп.

никакво движение, освен на клоните, подухвани от вятъра. Останах

Зън. Нова вълна на уплаха.

неподвижна дълго време. Нищо не се промени. Преместих се към сре­

Градинската порта. Шумът идваше откъм нея. Погледът ми се стрел­

дата на завесата и проверих: дръжката на стъклената врата. Беше за­

на натам точно навреме, за да долови някакво леко движение, което

ключена.

почти веднага замря. Докато гледах, дойде нов повей на вятъра и пор­

С ножа в ръка се прокраднах по стената до предната врата. Там

тата леко се размести въпреки резето. Хлоп. Зън.

бе алармената система. Лампичката светеше без мигане, което озна­

Разочарована, прекосих двора и отидох до нея. Защо никога пре­

чаваше, че не е имало проникване. Импулсивно натиснах бутона за

ди не бях долавяла този звук? И отново се стреснах. Катинара го ня­

проба.

маше. Веригата с катинара, която не позволяваше никакво движение

Звукът раздра тишината и въпреки че го очаквах, подскочих стрес­

на портата, липсваше. Дали Уинстън бе забравил да го сложи, след като

нато. Ръката ми се вдигна нагоре, готова да забие ножа.

е окосил тревата? Сигурно.

188

189

Затворих портата възможно най-плътно и се обърнах към врата­

- Това е достатъчно засега - изрече и захвърли телефона на кана­

та. Тогава чух другия звук, по-деликатен и приглушен.

пето, после прокара длан по лицето си. Косата му бе разрошена. Има­

Озърнах се и видях нещо непознато в лехите с подправки. Прилича­

ше много уморен вид.

ше на тиква, набучена на кол. Шумоленето идваше от найлона, кой­

- Благодаря ти, че дойде - промълвих. - Съжалявам, че бях в ис­

то се развяваше от вятъра.

терия. - Вече бях казала всичко това, но го повторих.

Осъзнах ужасена какво е това. Без да знам защо, вече бях сигур­

- Не, не беше.

на какво има под найлона. Краката ми трепереха, докато прекосявах

- Обикновено не...

тревата. Издърпах найлона нагоре.

- Няма нищо. Ще пипнем този психар.

От гледката ми се догади и се извърнах, за да не повърна. Притис­

- Можех просто да...

нах длан към устата си и се втурнах вътре, затръшнах вратата и за­

Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си. Сините ла­

ключих, после активирах отново алармената система.

зери уловиха погледа ми и го задържаха.

Потърсих нервно номера, хвърлих се към телефона и се насилих

- Бренън, това е много сериозно. Някъде навън се разхожда стра­

да натисна правилните бутони. Отсреща вдигнаха на четвъртото из-

нен тип, който е нещо като интелектуален мутант. Той е психически

звъняване.

деформиран. Прилича на плъховете, които лазят в отходните канали

- Ела тук, моля те. Веднага!

на града. Истински хищник. Умът му е извратен и сега е решил да ти

- Бренън? - Сънен глас. - Какво, по...

втълпи изродения кошмар, на който сам се наслаждава. Но допусна

- Веднага, Райън! На минутата!

грешка и ние ще го намерим и ще го смачкаме. Така се прави с вре­

дителите и паразитите.

Бурният му изблик ме изненада. Не се сещах какво да кажа. Не ми

24.

се виждаше добра идея да обсъждам сложните му метафори.

Райън прие моето мълчание за скептицизъм.

След като изпих няколко литра чай, седях свита на люлеещия се

- Говоря сериозно, Бренън. Този кучи син е напълно превъртял.

стол на Бърди и гледах безизразно Райън. Той провеждаше третия си

Следователно на всяка цена трябва да се откажеш от соловите си ак­

телефонен разговор - този път личен, и уверяваше някого, че ше се

ции.

забави известно време. Съдейки по края на разговора, човекът отсре­

Коментарът му ме вкисна допълнително, за което не трябваха мно­

ща не бе особено щастлив от това. Неприятно.

го думи. Чувствах се уязвима, зависима и се мразех за това, така че

Истерията си има и своите добри последствия. Райън пристигна

насочих отчаянието си срещу него.