Unknown - in0

- Някои студенти го правят, други - не. - Сега триъгълниците, кои­

- Ами клетката?

то рисуваше, бяха по-големи.

- Клетката не бе особено надеждна. Просто имаше катинар. Така

Промених тактиката си:

и не го намерихме. Предполагам, че може да е бил прерязан.

- Кой друг имаше достъп до... лаборатория ли е всъщност?

Опитах се да подхода към следващия въпрос деликатно:

182

183

- Бяха ли намерени лштсващите части?

След като излязох от района на университета, поех на север по „Сен

- Липсващите части?

Дьони", покрай редицата скъпи бутици и бистра. Въпреки че е само

- Алса е била - потърсих подходящата дума - нарязана на парче­

на няколко пресечки на изток, „Сен Дьони" е на светлинни години от

та. Някои части не са били в намерения вързоп. Питах се дали не сте

„Сен Лоран". Любимо кътче на младите и заможните, „Сен Дьони"

открили нещо тук?

е мястото, където човек идва да търси рокля, сребърни обици, гадже

- Например? Какво е липсвало? - Бледорозовото му лице изглеж­

или авантюра за една нощ. Улицата на мечтите. Повечето градове си

даше озадачено.

имат такава. Монреал има две: „Кресънт" за англичаните и „Сен Дьо­

- Дясната й ръка, доктор Бейли. Дясната й ръка е била отрязана

ни" за французите.

от китката. Не е била във вързопа.

Мислех си за Алса, докато чаках на светофара при „Дьо Мезон-

Нямаше причина да му разказвам за жените, с които се бе случи­

ньов". Навярно Бейли беше прав. Напред и вдясно от мен беше ав­

ло същото - всъщност истинската причина да дойда тук.

тогарата. Убиецът не бе отишъл далече, за да се отърве от тялото, кое­

Той замълча. Сплете пръсти зад главата си, облегна се назад и се

то подсказваше, че може би е местен.

загледа в нещо зад мен. Малиновият цвят на бузите му сега бе станал

А може и да е бил някой, който е работел наоколо. Точно така,

пурпурен.

Бренън. Открадва една маймуна, взема метрото до дома си, пребива

След цяла вечност наруших тишината:

я, накълцва я, после пак я мята на метрото и я оставя на автогарата.

- Ретроспективно какво мислите, че се е случило?

Страхотна логика.

Не ми отговори веднага. После, когато бях убедена, че изобщо няма

Светофарът светна зелено. Пресякох „Сен Дьони" и тръгнах на за­

да го направи, се обади:

пад по „Дьо Мезонньов". Още си мислех за разговора с Бейли. Нещо

- Смятам, че вероятно е било дело на някоя от мутантните форми

в него ме смущаваше, но какво? Дали това, че показа прекалено сил­

на живот, които се пръкват в помийните шахти на университета.

ни чувства към една студентка? И прекалено слаби към маймуната?

Помислих, че е завършил. Сякаш бе започнал да диша някак по-

Защо изглеждаше толкова - какво? - негативно настроен към проекта

дълбоко. После добави нещо, почти го прошепна. Не го чух добре.

с Алса? Защо не знаеше за липсващата ръка? Нали Пелтие ми каза,

- Моля?

че Бейли е огледал трупа? Не е ли забелязал липсващата ръка? Трупът

- Мари-Лиз заслужаваше нещо по-добро.

е бил предаден на него и той го бе отнесъл в лабораторията.

Стори ми се странно, че го каза. Алса също бе заслужавала нещо

- По дяволите! - възкликнах на глас и едва не се плеснах по че­

по-добро, помислих си аз, но стиснах езика зад зъбите си. Без пред­

лото.

упреждение един звънец разцепи тишината и разтърси всеки нерв в

Един мъж с гащеризон се обърна към мен разтревожено. Беше без

тялото ми. Погледнах часовника си - 10,00 вечерта.

риза и чорапи и носеше във всяка ръка по една пазарска торба със скъса­

Отвърнах уклончиво на въпроса му относно моя интерес към май­

ни дръжки. Усмихнах се, за да го успокоя, и той продължи напред, кла­

муна, умряла преди четири години, благодарих му за отделеното вре­

тейки глава, учуден от състоянието на човечеството и Вселената.

ме и го помолих да ми се обади, ако си спомни още нещо. Оставих го

„Ама че си следовател! - упрекнах се аз. - Дори не попита Бейли

седнал зад бюрото, втренчен в нещо над главата ми. Предположих, че

какво е направил с трупа! Страхотно."

се взира във времето, а не в пространството.

След като се смъмрих, реших да изкупя вината си, като хапна хот-

дог.

Тъй като не познавах добре района, бях паркирала на същата алея,

Знаех, че все едно няма да заспя, затова възприех с лекота идея­

както онази вечер, когато обикалях из Мейн. Придържай се към това,

та. Така поне можех да обясня безсънието си с факта, че ми е тежко