Unknown - in0

влязох, вдигна глава и премигна с кръглите си жълти очи.

на кухнята отново го чух. Хлоп. Зън. Идваше някъде откъм френския

- Хей, Бърд, как беше котешкият живот днес? - измърках аз и го

прозорец.

почесах под брадичката. - Нещо да те тревожи?

Влязох в кухнята и надникнах към френския прозорец от страна­

Той затвори очи и се протегна, пренебрегвайки или наслаждавай­

та на вътрешния двор. Нищо не помръдваше. Мълчаливо се проклех

ки се на чесането. Когато дръпнах ръката си, котаракът се прозя ши­

за това, че избягвах оръжията, и огледах кухнята за някакво подръчно

роко, намести отново муцунка върху лапите си и ме погледна изпод на­

средство. Е, тя не бе точно арсенал. Безшумно плъзнах ръка по сте­

тежалите си клепачи. Отидох в спалнята, сигурна, че ще ме последва

ната, търсейки поставката за ножове. Избрах ножа за хляб, обвих

в някой момент. Разкопчах шнолите от косата си, струпах дрехите си

пръсти около дръжката му, насочих острието назад и отпуснах ръка.

на купчина на пода, отметнах завивката и се строполих в леглото.

Пристъпвайки предпазливо с босите си крака, изминах достатъчно

Почти веднага съм изпаднала в тежък сън. Не сънувах нищо. Нито

разстояние, за да надникна в дневната. Там бе също толкова тъмно,

фантоми, нито заплашителни представления. В един момент усетих

както в спалнята и кухнята.

186

187

Различих силуета на Бърди. Той стоеше на няколко крачки от френ­

„Глупаво! - обади се функциониращата част на мозъка ми. - Алар­

ския прозорец, втренчил поглед в нещо отвън. Върхът на опашката

мената система работи и не е имало нарушение на охраняваната зона!

му се стрелкаше напред-назад. Изглеждаше напрегнат като струна.

Нищо не е отваряно! Никой не е влизал.

Ново хлоп-зън смрази сърцето и дъха ми. Идваше отвън.

Значи е някъде отвън! - реших, все още доста уплашена.

Бърди присви уши.

Може би - съгласи се мозъкът ми, - но това не е толкова зле. Вклю­

С пет огромни крачки се озовах до него. Несъзнателно протегнах

чи няколко лампи, покажи, че си будна и се движиш из къщата, и все­

ръка и го потупах по главата. Той се стресна от неочакваното доко­

ки нападател ще се измъкне."

сване и прелетя през стаята. Ако котките могат да пищят, Бърди на­

Опитах да преглътна, но устата ми бе пресъхнала. В пристъп на

прави точно това.

храброст включих лампата в антрето и след това всички лампи по пътя

до спалнята ми. Не се виждаше никой. Когато седнах на ръба на ле­

Бягството му ме изплаши още повече. За момент бях като пара­

глото си, все още с ножа в ръка, го чух пак. Приглушено хлопване и

лизирана, замръзнах на мястото си като статуя.

звънтене. Подскочих и едва не се порязах.

„Направи като котката и изчезни оттук!" - съветваше ме гласът на

Тъй като убеждението, че в къщата не е влязъл никой, ми вдъхва­

паниката.

ше известна смелост, казах си решително: „Добре, копеле, само да те

Направих крачка назад. Хлоп. Зън. Спрях, стиснала ножа като спа­

зърна за миг - и се обаждам на ченгетата."

сителна сламка. Тишина. Трак. Туп-туп. Туп-туп. Слушах биенето на

Върнах се бързо до френския прозорец, водещ към страничния двор.

сърцето си и претърсвах мозъка си за някой участък, запазил умение­

Не бях светнала в тази стая, така че отново отместих леко завесата и

то си да мисли трезво.

надникнах навън, този път по-смело.

„Ако има някой в апартамента - подсказваше ми логиката, - той

Гледката беше същата, както преди. Смътно познати форми, ня­

е зад теб. Трябва да бягаш напред, не назад. Но ако има някой отвън,

кои поклащащи се от вятъра. Хлоп, зън. Стреснах се, после помислих:

не му помагай да влезе."

„Шумът не идва от вратата, а сякаш от разстояние."

Туп-туп. Туп-туп.

Сетих се за осветлението на страничния двор и се плъзнах по сте­

„Шумът е отвън - казах си. - Бърди чу нещо отвън."

ната да потърся ключа. Сега не бе моментът да се тревожа, че ще по-

Туп-туп. Туп-туп.

дразня съседите. Светнах лампата отвън и се върнах до завесата. Лам­

„Погледни. Притисни се до стената към вътрешния двор и отме­

пата не бе много мощна, но така дворът се виждаше достатъчно доб­

сти завесите само толкова, колкото да надзърнеш навън. Може би ще

ре.

видиш някоя фигура в мрака."

Дъждът бе спрял, но бризът беше се засилил. Лек ръмеж танцу­

Разумно и логично.

ваше в светлината на лампата. Заслушах се. Нищо. Огледах внимател­